Седмица след като стотина интелектуалци и общественици лансираха идеята Симеон Сакскобургготски да се завърне в българската политика, за да помага на страната със своя авторитет в международен план, се появиха маса разнопосочни реакции.
Най-интригуващо бе становището на политолога Огнян Минчев, който обяви, че Русия се опитвала да върне Симеон II на политическата сцена у нас. "Интелектуалците на третия Кобург искат статут, който да осигури достъп до ключа на "голямата квартира", където Москва държи парите си. Мадридският изгнаник бе доведен на власт с цел гарантиране интересите на укрепващата българска олигархия и нейните кремълски патрони. Само размразяването на АЕЦ "Белене" е достатъчен пример за това как се служи на имперски господари в България. Но агент Паразит бе употребен и захвърлен – толкова му беше ресурсът", написа хапливо в своя блог Минчев. Той нарече действията на инициаторите безсмислени, което отреждало на подписката им кратък живот.
Други пък видяха в "завръщането" на Симеон II опит да изтъргува влиянието и контактите си на Запад в своя полза, след като през 2009-а парламентът наложи мораториум, с който той и сестра му Мария Луиза не могат да се разпореждат с върнатите им гори и имоти. В някои медии името на Сакскобургготски се появи с упрека, че спечелил 2.2 млн. лв. от изсичането на 27 хил. кубика дърва.
Подобни изказвания и публикации показват, че Симеон II е недолюбван и нежелан в политическия живот. И пораждат въпроса – кой се страхува от него?
Най-любопитна остава хипотезата, че приближените до царя отъпкват пътечка, по която да стигне до президентската надпревара догодина. Самият Сакскобургготски остана "господар на мълчанието". И не взе пряко отношение по подписката и отзвука, който предизвика. Той само деликатно подчерта за новинарски сайт, че цял живот е бил посланик на добра воля за България, но не можел току-така да лобира за страната, защото "никой не го бил молил, а и не било ясно за какво точно". Бившият премиер все пак имал положителен отзив за подписката, научи "БАНКЕРЪ" от проф. Герджиков, който неотдавна се срещна с него, и една от темите на разговора била именно тази.
Експредседателят на Народното събрание отбеляза, че имал усещането, че Сакскобургготски сякаш изпитвал потребност да получи реабилитация за омаскаряването на името си. "Склонни сме да оплюваме всекиго за щяло и нещяло, което е сатанизиране на един образ с огромен авторитет в света и единственият от българските политици, който може във всеки един момент да се обади на някого от политическия елит", изтъкна Герджиков, допълвайки, че вместо да използваме този капитал, сме го неглижирали.
Подкрепа за инициативата, естествено, изрази и сегашният лидер на НДСВ Антония Първанова. След проведения Национален съвет на формацията, на който бе взето решение да се свика конгрес на 9 май, тя заяви, че България има нужда от по-сериозен лобизъм в своя полза както в Европейския съюз, така и в геополитическия план, а там най-голяма тежест могат да имат главно Симеон Сакскобургготски, Ирина Бокова и Кристалина Георгиева.
Друга важна тема, която ще се обсъжда на конгреса, е дали НДСВ да бъде закрита, или да се влее в друга партия. Самата Първанова каза за "БАНКЕРЪ", че до подобно решение едва ли ще се стигне, след като за него са необходими две трети от одобрението на делегатите. Водели се обаче разговори с отделни хора от Реформаторския блок и "Движение 21" за общи действия на местните избори.
