Зелените пари си върнаха добрата форма само ден след погрома на 18 март. Причина за резкия еднодневен спад в сряда бе предпазливият тон на съобщението на Федералния резерв след края на двудневното съвещание на банковия паричен комитет (на 17 и 18 март). В него липсваше призивът за търпение по отношение на очакваното лихвено увеличение, но бяха понижени и прогнозите за състоянието на щатското стопанство и за инфлацията. Бе намалена и траекторията на лихвите. Според банкови експерти "благият изказ" на щатските централни банкери е бил използван като извинение за закриване на някои доларови позиции. Но в средносрочен план американската валута си остава печеливш залог, а паритетът с еврото все още е постижим. Просто защото е трудно да се допусне появата на какъвто и да било ръст на единната европейска парична единица, докато Европейската централна банка купува всеки ден облигации за по 3 млрд. щ. долара, а гръцките проблеми си остават нерешени.
Във въпросната "черна" сряда доларът отчете най-големия си еднодневен спад към еврото и към британския паунд за последните шест години, най-слабата си котировка към швейцарския франк от 15 януари насам (когато Националната банка на Швейцария премахна фиксирания минимален курс на местната към единната европейска валута от 1.20 франка за едно евро) и най-слабото си представяне към японската йена след декември 2014-а.
След като се търгуваха за кратко над 1.10 щ. долара за едно евро (в късните вечерни часове на 18 март), зелените пари поскъпнаха до около 1.06 щ. долара за едно евро в късния следобед на следващия ден.
Норвежката крона поскъпна с 3% към еврото (най-големият й дневен ръст от 2008-а насам), след като централната банка на Норвегия на 19 март остави без промяна (1.25%) основната си лихва. Към края на деня норвежките пари се разменяха по 8.6116 крони за едно евро.
ОИСР обяви на 18 март, че щедрото парично предлагане и по-ниските цени на суровия петрол ще помогнат на Япония и на еврозоната да постигнат по-силен растеж през тази година. В междинния си икономически обзор експертите на организацията прогнозират 1% увеличение на японския БВП и 1.4% на БВП на еврорегиона. Щатският растеж се очаква да достигне 3.1%, а британският – 2.6 процента. ОИСР ревизира към намаление предвижданията си за държавите износителки на суровини, включително и за Бразилия, която вероятно ще отчете спад от 0.5% през 2015-а заради ниските цени на нефта и заради затягането на фискалната и на монетарната политика и заради растящата политическа несигурност. Най-големи надежди се възлагат на Индия, която до следващата година се очаква да се превърне в най-бързо растящата икономика, даже да изпревари Китай.
А банкерите от шведската "Риксбанк" посъветваха Нобеловия лауреат Пол Кругман да чете повече и да пише по-малко. Медийният спор между тях се разгоря, след като в редовния си коментар в "Ню Йорк таймс" Кругман използва шведската централна банка като пример, с който предупреждава Федералния резерв да не натиска "спусъка на лихвените увеличения". Икономистът посочи, че ако щатските централни банкери започнат да качват лихвите прекалено рано, страната може да изгуби милиони работни места. А в най-лошия случай може да попадне в дефлационна спирала, подобна на японската, както вече се е случило в Швеция. Кругман отдавна критикува "Риксбанк", че е повишила лихвените си проценти в разгара на дълговата криза в еврозоната през 2010-а и 2011-а, а след това не ги е понижила достатъчно бързо, за да не допусне изчезване на инфлацията – теза, с която банковото ръководство не е съгласно.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1984 млн. евро (3881 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.35% дял от купената и продадена валута.
