По-малко от седмица след като МВФ одобри ревизирания пакет от спешни заеми за Украйна в размер на 17.5 млрд. щ. долара, финансовият министър на страната Наталия Яреско поиска от партньорите й още парични помощи. В изказване по време на събитие, организирано от институт "Брукингс" във Вашингтон на 17 март, тя благодари на щатските данъкоплатци, на администрацията и на Конгреса на САЩ за подкрепата. Но посочи, че украинските нужди са по-големи.
Коментарите на Яреско показват, че комбинираният пакет от кредити за 40 млрд. щ. долара (одобрени от МВФ, от други международни договори и от очаквани икономии за 15.3 млрд. долара от планирано преструктуриране на украинския държавен дълг) не покриват украинския недостиг.
По данни на Националната банка на Украйна в периода януари-февруари капиталът на украинския банков сектор се е свил с 37.73 процента. Близо до граничния е и размерът на кредитния риск за един контрагент – 23.73% при максимално допустими 25 процента. Украинските централни банкери съобщиха също, че през 2014-а страната е загубила 9 млрд. щ. долара от банкови фалити.
В Русия обаче нещата като че ли се стабилизират. Московската борса пусна официално съобщение за пресата, че от 17 март е започнала да търгува фючърсни контракти на валутната двойка "китайски юан/руска рубла". Сделките с поредния инструмент са обусловени от значителния ръст на валутния оборот в юани и от увеличения дял на обменните операции "юан/рубла" на руския валутен пазар. Както и от необходимостта от хеджиране на външнотърговските контракти между Русия и Китай. Общият обем на търговията в юани на Московската борса през 2014-а е скочил осем пъти и е бил в размер на 395 млрд. рубли (48 млрд. юана).
Междувременно международните кредитори в Русия са започнали битка за клиенти с местните си съперници, след като западните санкции заради Украйна обезцениха рязко рублата и предизвикаха ръст на лихвите, което увеличи финансовите разходи за банки и клиенти.
По данни на компанията за проучвания "Франк рисърч груп" миналия месец най-големият руски кредитор "Сбербанк" е повишил средно до 11.25% лихвата по срочните си депозити в рубли срещу 7.25% година по-рано. Щатската "Ситибанк" пък е предлагала 13% през февруари срещу 6.5% през същия период на 2014-а. Руското поделение на италианската "Уникредит" (най-голямата чуждестранна банка в Русия) начислява по 14% годишно на депозитите в рубли, а "Росбанк", която е собственост на френската "Сосиете Женерал", плаща 16.3% за тригодишни депозити. Анализатори прогнозират, че банките ще трябва да продължат да предлагат двуцифрени лихвени проценти до края на 2015-а, въпреки че Банк России понижи основната си лихва от миналогодишните 17 на 14 процента.
Руските поделения на "Ситигруп", на "Райфайзен банк интърнешънъл" и на "Уникредит", които традиционно имат по-заможни клиенти, се опитват да разширят депозитната си база, като се опитват да привлекат финансиране от пазара на дребно и плащат повече за срочните депозити. Колапсът на рублата предизвика отлив на капитали от Русия, което в комбинация с евтиния суров петрол натиска надолу стопанството на страната и принуждава все повече руснаци, за да свържат двата края, да посягат към спестяванията си."
Порцията" от необслужвани заеми расте, а общата оценка на новите кредити е намаляла през първите два месеца на 2015-а. Депозитите на дребните спестители са паднали с 2.5% през 2014-а и са продължили надолу през януари тази година. Низходящата тенденция се е променила през февруари, когато депозитите са се увеличили с 2% благодарение на стабилизирането на рублата.
Международните кредитори държат около 8.5% от руските банкови активи (по данни на Банк России). Извън временните трудности те нямат причини да напуснат Русия, печеливши са и трябва да издържат, докато икономическите трусове се успокоят.
