Социалният министър Ивайло Калфин е много облагодетелстван, поне що се отнася до делата му по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси 2007-2013". Няколко поредни правителства водиха здрава битка срещу прогресивно растящата безработица и се мъчеха всячески да разкрият някое и друго работно място, но именно на Калфин се падна честта да отчете триумфа на ресурсната програма. Вицепремиерът се похвали пред парламентарната Комисия по труда и социалната политика, че "Развитие на човешките ресурси" е финансовият отличник сред европрограмите. Държавата е договорила над 2.47 млрд. лв., което е 104% от предварително планирания бюджет. В добавка са постигнатите завидно високи нива на одобрени и сертифицирани разходи.
"Досега са разплатени 87% от бюджета, или 2.064 млрд. лева. Това число е над средното европейско равнище. Горе-долу на равнището на Германия сме и се мерим с най-добрите в Европейския съюз. До месец май ще преценим дали има риск някои схеми да не бъдат изпълнени и съответно ще пренасочим средствата към други програми, които могат да ги усвоят", каза Калфин. Не на последно място министърът разкри, че Европейската сметна палата не само не е открила пропуски и грешки при миналогодишния си одит, но дори ни е "изчеткала" със заключението, че системите за управление и контрол в "Развитие на човешките ресурси" са ефективни.
Дали наистина обаче сме понастигнали ако не германците, то поне румънците на пазара на труда? Данните показват, че програмата наистина е популярна и широко достъпна, но ефектът от прилаганите мерки продължава да е неясен. Според статистиката над
43 000 безработни са започнали работа
през изминалия програмен период. Към 70 хил. души са били включени в различни обучения, близо 8 хил. са намерили мястото си в сферата на социалната икономика, а 315 000 са заетите, включени в обучения. Освен това 113 000 ученици и студенти практикували в реална бизнес среда, 7000 деца със специални образователни потребности са интегрирани в просветната система, а 31 000 отпаднали от училище хлапета са върнати в клас. По думите на Калфин, 2014-а е пикът на оперативната програма. Единадесет хиляди души са ползвали посреднически услуги за работа, над 10 000 безработни са се обучавали за нови професии, а над 15 000 са надградили професионалната си квалификация. На мода са били ученическите и студентските практики, като от множеството отворени схеми там са се възползвали над 62 000 души.
На фона на тържеството на числата депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров логично запита социалния министър дали програмата е наистина ефективна, след като едно работно място струва на данъкоплатците 3300 лв. на месец. Калфин отговори, че не може да се направи елементарна сметка, тъй като "Развитие на човешките ресурси" се прилага предимно в общини с висока безработица. А връщането на тези хора към пазара на труда е много трудно. "Целта ни е да обясним какво е договорено, разплатено, какъв е ефектът от похарчените средства за последните няколко години. Има доста добра база за това – колко хора са започнали работа, колко деца са се върнали в училище, на колко нуждаещи се е оказана социална подкрепа. В бъдеще трябва да сравняваме по обективни критерии, какво е получило обществото от "Развитие на човешките ресурси", отбеляза министърът.
Той бе подкрепен от колегата си бивш социален министър Хасан Адемов, който уточни, че целта на програмата е да създава умения, навици и компетенции -. не само работни места, защото те няма как да бъдат устойчиви. "Социалното министерство не открива работни места, това е работа на икономиката и бизнеса. Илюзия е, че програмата може да реши проблемите на пазара на труда", допълни шефът на ресорната комисия. Всъщност това бе големият порок на "старата програма", който никой не иска официално да признае. Неефективно
се наливаха купища пари в краткотрайни проекти
за нискоквалифицирани безработни, които след платената практика в бюрата по труда "увисват на шията" на социалните служби. Така държавата плаща двойно за тях, а резултатът е нулев.
Всъщност Калфин индиректно призна, че "Човешки ресурси" съвсем не била перфектна. В започналия програмен период ще се прилагат скъпи, но работещи мерки. Главната им цел е да изведат "за ушите" до трудовия пазар обезкуражените, които нито се обучават, нито работят. Новата оперативна програма 2014-2020 разполага с 200 млн. лв. по-малко. Но за сметка на това е далеч по-целенасочена и ще плаща само за ефективен труд. Стремежът е да се създадат условия за работодателите да наемат почасово служители и така да разширяват бизнеса си. Другата приоритетна група са младите хора, които са най-мотивирани и добре обучени. До края на 2016-а офанзивата срещу младежката безработица ще струва над половин милиард лева европейско и национално финансиране.
Държавата ще отпусне по 300 лв. заплата (380 лв. за висшистите), плюс осигуровките за всеки нает на субсидирано място, а останалото ще покрива бизнесът. Увеличават се месечните доходи на младежите, включени в редица схеми: "Старт на кариерата", "Активиране на неактивни лица", на ромските медиатори. По програмата "Младежка заетост" до края на 2015-а 8000 безработни до 29 години ще бъдат включени в стажуване или чиракуване в предприятия с осигурени за шест месеца заплати и осигуровки. Ако впоследствие ги наемат на трудов договор, работодателите им
ще бъдат освободени от осигурителното бреме
за още половин година. Интересна е и анонсираната ваучерна система за почасово наемане на хора в селското и горското стопанство. Тя ще бъде тествана в малки общини без среден и едър бизнес. Работодателите ще наемат от бюрата по труда необходимия им селскостопански работник, билкар или общински служител, като закупуват ваучери за определен брой часове. Ако проектът е успешен, ще се прехвърли и в големите градове, но за гледане на деца и възрастни хора, или за домашни помощници.
"Имаме основания да разчитаме, че икономиката ще поеме повече хора и ще има по-голямо намаление на безработицата. Все повече ме интересува не колко средства са отделени за това, а по какъв начин се използват", обясни преди време Калфин. Дългосрочната цел на "Човешки ресурси" е до 2020-а заетостта на българите в трудоспособна възраст (между 20 и 64 години) да скочи рязко от 60 до 76%, което е равнозначно на разкриването на 400 000 трайни работни места. Отпадналите от училище деца в края на десетилетието пък не може да надвишават 11%, а всеки трети трябва да е висшист. Социалният аспект е застъпен в намерението 260 000 души да бъдат изведени от живота в бедност. Сметките ще излязат само ако парите бъдат разпределени качествено, а не "на парче" за кухи работни места, както се правеше досега.
