Предизвестеният край на КТБ
Очаква се в понеделник (30 март) петчленният състав на Върховния административен съд да се произнесе по жалбите срещу решението на БНБ за отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, подадени от нейните акционери. Закритото заседание се проведе в петък. Малко преди него адвокатите на основния акционер в банката "Бромак" АД поискаха отвод практически на целия петчленен състав на ВАС, натоварен да разгледа делото – с мотива, че спрямо тях "липсва субективният и обективен критерий за безпристрастност на съда съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург". Дали съставът ще уважи поискания отвод ще стане ясно също в понеделник. Когато ще стане ясен и отговорът на основния въпрос в това дело: дали акционерите в КТБ имат правен интерес да оспорват отнемането на лиценза й.
Обещават нов шеф на БНБ до края на април
Парламентарното мнозинство очевидно ще поеме хвърлената от Иван Искров ръкавица, който през седмицата за пореден път предизвика депутатите заявявайки, че ще си подаде незабавно оставката, ако политическите сили в Народното събрание постигнат консенсус за неговия наследник. Дори направи уточнението, че това ще е подаръкът на депутатите за рождения му ден на 26 април. Три дни след това изказване министърът на финансите Владислав Горанов сподели в кулоарите на парламента, че вече се водят консултации с няколко лица, които могат да заемат поста управител на Централната банка. Той заяви, че ГЕРБ координира позицията си по този въпрос с Реформаторския блок и другите партии, които подкрепят правителството, и в момента щом имат консенсус, ще обявят номинацията си. Горанов изтъкна, че се водят разговори с българи, които работят за Международния валутен фонд.
Смяна на караула в КТБ
Когато премиерът Бойко Борисов спусне задача, всички колела на държавната машина се завъртат като часовников механизъм. Поиска министър-председателят временни синдици в Корпоративна банка – и на 19 март промените в Закона за банковата несъстоятелност бяха приети от Народното събрание. На 24 март същите бяха обнародвани в "Държавен вестник", а ден по-късно Фондът за гарантиране на влоговете предложи на съда да назначи на тези длъжности Росен Ангелчев и Лазар Илиев. Няколко часа по-късно магистратите им връчиха ключовете за Корпоративна банка. В четвъртък премиерът Бойко Борисов, представители на МВР, на Министерството на финансите, на Главна прокуратура, на ДАНС и на Фонда за гарантиране на влоговете провеждат работна среща с новоназначените синдици на КТБ. На нея всяка една от институциите е заявила готовност да предостави информация, необходима за работата на синдиците.
Какво не ни казаха за БТК?
Гръмки заглавия, спестени факти, манипулации и откровени лъжи. Това избълва една група медии след пресконференцията на LIC33, на която се разбра, че чуждестранните инвеститори са изкупили няколко предприятия начело с БТК от банкера Цветан Василев. Основната линия за формиране на общественото мнение бе цената от 1 евро, гарнирана с внушението, че става дума за тежка загуба за държавата и данъкоплатците, за отмъкнати активи и за незаконни действия. По стара българска традиция официални документи в подкрепа на тези твърдения никой не извади. Но това не попречи мнозина да ги коментират публично, включително и бившият икономически министър Трайчо Трайков, определил LIC33 като "международни финансови приключенци". Абстрахирайки се от удобните нему и на други видни коментатори тези, да погледнем фактите.
Защо сделката е за 1 евро?
Има ли Плевнелиев връзка със свлачищата?
Като министър на регионалното развитие – хвален и прехвален, Росен Плевнелиев е отхвърлил иновативна българска разработка, която можеше да предотврати голяма част от свлачищата, затрупали една дузина главни пътища и жп линии през последните седмици. Днешният президент явно тогава е преценил, че по-важни са пътищата и магистралите, по които да летят с колите си щастливите иначе български граждани, и им е дал предимство пред скучното и далеч от хорските очи укрепване на нестабилните земни маси. Разбира се, заради недомислената някогашна преценка да впишем сега в актива на държавния глава и всички свлачища, ще е несправедливо Спор няма, първопричина за бедственото положение са неблагоприятните метеорологични условия. Но също така е ясно, и то от години, къде и кои точно са най-опасните зони и е изцяло в отговорността на управляващите (независимо кои и кога) да предприемат необходимите превантивни мерки. Големият проблем е, че покрай дърдоренето у нас винаги всичко се прави на принципа "след дъжд качулка" и със завъртането на много повече пари.
