Като министър на регионалното развитие – хвален и прехвален, Росен Плевнелиев е отхвърлил иновативна българска разработка, която можеше да предотврати голяма част от свлачищата, затрупали една дузина главни пътища и жп линии през последните седмици. Днешният президент явно тогава е преценил, че по-важни са пътищата и магистралите, по които да летят с колите си щастливите иначе български граждани, и им е дал предимство пред скучното и далеч от хорските очи укрепване на нестабилните земни маси. Разбира се, заради недомислената някогашна преценка да впишем сега в актива на държавния глава и всички свлачища, ще е несправедливо Спор няма, първопричина за бедственото положение са неблагоприятните метеорологични условия. Но също така е ясно, и то от години, къде и кои точно са най-опасните зони и е изцяло в отговорността на управляващите (независимо кои и кога) да предприемат необходимите превантивни мерки. Големият проблем е, че покрай дърдоренето у нас винаги всичко се прави на принципа "след дъжд качулка" и със завъртането на много повече пари. Така и сега на различни фирми ще бъдат платени по спешност милиони левове за разчистване, вместо склоновете да бъдат укрепени с много по-малко средства, да се намали рискът за живота и здравето на хората и да се спестят огромните загуби от затворените шосета.
"Инвестирането в превантивно укрепване със сигурност ще понижи разходите за поддържане в следващите 20 или 30 години. Има такива разчети, само че държавата по никакъв начин на този етап не показва индикации за този тип инвестиции в пътищата", призна през седмицата и председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров.
При многото си протоколни задължения президентът може би вече не помни споменатия казус, но документите имат приятното или неприятно свойство да не забравят. Та точно според тях (виж факсимилето) през февруари 2011-а оглавяваното от Плевнелиев Министерство на регионалното развитие и благоустройството не се е ориентирало много добре в предложената му технология. Тя наистина звучи доста абстрактно – представете си само как мощната тяга на малък ракетен двигател е впрегната в забиването на метални пръти, при това под всякакъв ъгъл, така че да бъде блокирано свличането на опасните и несигурни земни пластове. Революционната идея е на д-р инж. Петър Бодуров. Проектът му е защитен с три патента, един от които издаден в Германия. С него през 2011-а печели и сребърен медал на Международното изложение за изобретения в Женева (оценката е поставена от 83-членно жури). Чуждестранните експерти са убедени в ползата от тази разработка, но бедата на инж. Бодуров е как да убеди нашенските "специалисти". С неясни мотиви и мъгляви обяснения българските институции отказват да финансират начинанието, а строителното ведомство не удостоява изобретението даже с внимание.
Нелепото е, че патентът остава незабелязан и от тези, които одобряват финансирането на предложения и идеи с пари от Националния иновационен фонд. Разработката на инж. Бодуров "Задвижващ модул за чукове за забиване на пилоти" кандидатства чрез фирмата "Б плюс К" в Шестия конкурс за иновативни проекти, който се проведе през 2012-а, но се озовава сред отхвърлените. В същото време сред класираните например е "високотехнологичното" предложение за "Интегрирана консултантска услуга за развитие на организациите от публичния и частния сектор" на Агенция "Стратегма", което получава 264 хил. лева. "Шумен – пътнически автотранспорт" пък взима над 171 хил. лв. за превръщане на дизелов автобус в електрически – нещо, което дори любителите инженери вече правят с колите си в гаражите пред блока. Странно е и решението за субсидиране на фирмата "Пролет" с максималната сума от 500 хил. лв. за комплексно автоматизиране на производствените й процеси. Освен разминаването с новите технологии в случая има очевидно противоречие и с изискването финансираната иновация да е от обществено значение. При все това докладът на оценителната комисия е подписан от бившия вече директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Марияна Велкова, която се прочу с провалените европроекти на бизнеса.
Административният съд в София потвърди миналата година съмненията за груби нарушения и манипулации от страна на споменатата агенция при разпределянето на милионите от Националния иновационен фонд. От решението на магистратите по делото, заведено от "Б плюс К", се разбра, че при оценката и разглеждането на проектите са били допуснати административни грешки, заради които редица иновативни идеи са останали без средства за реализация. След направената съдебно-техничека експертиза напълно са отхвърлени констатациите на оценителите, че фирмата не разполага с организационен и технически капацитет, както и с подходящо оборудване за изпълнение на проекта. Доказано бе, че тя има формиран екип от инженери, конструктор, механик, икономист и координатор с висока квалификация и професионален опит в разглежданата област и че заедно с подизпълнителите й разполага с необходимото оборудване за извършване на научноизследователска, опитно-конструкторска и инженерно-внедрителска дейност.
Впрочем, интересното е как въобще чиновниците в агенцията за малките и средните предприятия са стигнали до извода, че не е налице технически капацитет и оборудване, след като изрично е посочено, че дружеството притежава уникален стенд за огневи и динамични изпитания на ракетни двигатели в Долна Митрополия? Още повече че и хората, които са разглеждали проекта, макар да са били с твърде неподходяща професионална компетентност (единият – 80-годишен инженер по текстилни машини), са дали положителна оценка. Вероятно заради това не са представени и никакви мотиви за отхвърлянето на предложението.
Магистратите стигнаха и до още един интересен извод. Независимо че става дума за конкурс за иновации, въобще не е била разгледана иновативността на проекта на "Б плюс К". Той просто е бил отрязан от схемата по несъществуващи, както се оказва, административни причини.
Споровете по казуса във Върховния административен съд още не са приключили, но на фона на събитията от последните седмици това вече не е от чак такова съществено значение. Много по-стряскащи са недалновидността на управниците и липсата на каквито и да е превантивни действия. Защото дори и проектът за забиване на пилоти с реактивни двигатели да беше получил финансиране, ползата от него щеше да е нулева, ако отговорните институции не му бяха обърнали внимание. В последна сметка ще е поредният голям български цирк, ако докато бюрократите у нас се помайват, германците купят патента и внедрят технологията. И току-виж президентът Росен Плевнелиев утре ни представи някоя баварска фирма, която да ни спаси от свлачищата. Срещу съответното заплащане, естествено.
Колко ще ни струва?
Оценката на Министерството на регионалното развитие е, че за укрепване на регистрираните 1850 свлачища са необходими 870 млн. лева. Най-сериозни са проблемите в района на Варна, Смолян и Кърджали. Много от свлачищата там са в близост или засягат пътища, а има и такива, които са до сгради. Изчислено е, че само за отстраняване на щетите по пътищата ще трябват около 20 млн. лева.
Според ресорния министър Лиляна Павлова за финансирането може да се разчита на няколко източника – бюджета на ведомството, европейския фонд "Солидарност", оперативната програма "Околна среда 2014-2020" и Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване.
Конкретно междуведомствената комисия разполага за тази година със 70 млн лева. Почти 20 млн. евро е бюджетът, за който ще може да се кандидатства по програмата "Околна среда" .
