Депутатите щели да инициират законови промени, за да спрат сделката за БТК и другите компании, продадени от Цветан Василев на LIC33. Това е казал пред в. "24 часа" председателят на парламентарната Комисия по транспорт Гроздан Караджов от Реформаторския блок. Идеята била да се даде право на служби като ДАНС да спират продажбата на стратегически компании, свързани с националната сигурност.
И тъй като, докато държавата разпродаваше тези компании, никой от управляващите не поиска това, сега позицията на Караджов изглежда по-скоро реваншистка.
По принцип е добре да защитава интересите си и да не допуска случайни хора да сложат ръка върху стратегическа инфраструктура, каквато е мрежата на БТК. Въпросът обаче е къде беше същата тази държава, когато през последните десет години бившият държавен телеком се продаваше и препродаваше? Нямаше ли и тогава национална сигурност? И не бяха ли някои от купувачите далеч по-анонимни от сегашните? Или във всички тези случаи управниците задкулисно са били част от играта и затова са си мълчали като съзаклятници?
Приватизацията на БТК се случи не чак толкова отдавна – на 20 февруари 2004-а. Осъществи я правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава 65% от компанията бяха продадени на никому неизвестната "Вива Венчърс" за 230 млн. евро, при все че по доклади на оценители тя струваше над 1 млрд. лева. Като бонус новите собственици получиха и лиценз за GSM-оператор без търг и конкурс срещу едва 54 млн. лв., което си бе чиста държавна помощ. Освен това "Вива Венчърс" прибра дивидентите за 2002-ра и 2003-а (46.5 млн. евро), без да даде на държавицата нито лев, независимо че през въпросния период именно тя е била едноличен собственик. Ако това не е далавера, здраве му кажи. Само че по онова време за политиците и големите началници всичко беше наред. А "реформатори" тогава нямаше. Имаше едно преяло с активи, но разбито СДС, изгубило изборите от царя и предъвкващо остатъците от обилната трапеза, около която преживя четири години.
Проблем за националната сигурност очевидно е нямало и когато в началото на 2005-а останалите 35% от акциите на дружеството бяха пласирани чрез борсата за над 650 млн. лева (около 380 млн. евро). Достигнатата тогава цена на акция от 1320 лв. надхвърли над десет пъти онези 102.12 лв., платени от "Вива Венчърс". Посредник по сделката бе "Булброкърс" на Иво Прокопиев.
Впоследствие, след поредица от междинни сделки, включително и чрез фондовата борса, две трети от БТК преминаха в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон. Но чрез различни фирми като Landsbanki Luxemburg исландецът успя да окрупни дела си до около 90 процента. Тогава държавата държеше "златна" акция в дружеството и имаше право на глас при смяната в собствеността, но това не попречи на Бьорголфсон да обере печалбите, да натрупа солидни дългове (1.65 млрд. евро) и през 2007-а да препродаде вече почти целия телеком на инвестиционното дружество на американския застраховател AIG – "Ей Ай Джи Глобал Инвестмънт груп" (AIG Global Investment Group,) за внушителните 2.77 млрд. лева. И отново никой не попита, как така се сменя собствеността на компания от национално значение.
При последната продажба на БТК, в средата на 2012-а, когато след дълги преговори консорициумът между Корпоративна търговска банка и инвестиционното звено на руската ВТБ банк – VTB Capital (VTB), официално придоби телекомуникационния оператор, отново нямаше възражения нито от правителството, нито от други институции или депутати. Никой не впрегна ДАНС и Комисията за защита на конкуренцията да разследват кой точно е реалният купувач и откъде са му парите. Тогава на власт също бе Бойко Борисов. А шефове на КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията пак бяха Петко Николов и Веселин Божков.
