Тъкмо когато министърът на образованието и науката Тодор Танев изглеждаше поизключил се от реформите в сектора, университетският професор реши да опровергае критиците си. Той отчете, че интензивността по изготвянето и работата по проектозакони напоследък не само не е намаляла, но дори е нараснала. И този път без излишно оригиналничене разкри как трябва да изглежда просветната картина. Според него приоритет е изграждането на образователна система без отпадащи ученици, без насилие, без разлика между център и периферия и без безработни висшисти. Танев също така посочи и четири основни направления, в което ще работи екипът му.
От една страна, това са съвместните действия на всички образователни звена, родителски организации и обществени институции за засилване на сигурността в училище и борбата с насилието, за ограничаване достъпа на ученицитете до наркотици и за криминализиране на посегателствата върху учители. В тази насока Танев обещава "нулева толерантност".
За най-важна задача министърът смята замяната на сегашната двустепенна с нова четиристепенна система, която да отговаря на изискванията на новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Става дума за предучилищно и училищно образование, колежанско образование, курс след средно образование с елементи на висше, което завършва с "майсторска степен", и накрая висше образование.
Танев предлага по-бърза процедура, която позволява да се вземе диплома от университет след няколко семестъра обучение. Това ще бъде възможно, ако бъдещият висшист е завършил колеж и пренесе кредитите от обучението си към вуза. В колеж пък ще влизат младежите след завършен 12 клас. Там ще се обучават не само "техничари" като заварчици и шлосери, но и мениджъри, например в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. Майсторската диплома идва след две години, а ако младежът пожелае да учи още година, той ще получи и колежанско образование със степен "специалист". Завършилите ще могат да кандидатстват в университета по облекчена процедура, а кредитите им ще се признават. Така студентите ще могат да завършват висше дори и "след семестър-два", както каза министърът. Университетите сами ще решават от колко семестъра обучение има нужда студентът, който преди това е завършил полувисше. От своя страна колежите ще са нови звена в системата и ще бъдат както държавни, така и частни. Те ще работят в тясно сътрудничество с професионалните гимназии. Моделът ще бъде тестван в Северозападна България, където ще се появят два интегрални колежа.
Промени ще има и в структурата на висшето образование. Освен факултетите и департаментите ще станат основни университетски звена. На върха на пирамидата ще бъдат центровете за върхови постижения, които ще съчетават изследователска и производствена дейност. Преминалите през тях ще получават сертификати.
Два дни обучение и три дни работа – това е моделът на новото професионално образование, или дуално обучение. Той ще се прилага пилотно през 2015-а в няколко професионални гимназии. Учениците ще работят на трудов договор и ще получават заплата, а след като завършат средно образование, могат да останат в предприятието. За да задвижи реформите, Министерството на образованието ще предложи промени в три закона – Закона за професионалното образование, в Закона за висшето образование, както и в Закона за научните изследвания.
