Министрите на регионалното развитие и на здравеопазването Лиляна Павлова и Петър Москов са с най-висок рейтинг в кабинета, показва проучване на социологическата агенция „Сова Харис“, публикувано през седмицата. Двамата изпреварват по одобрение дори премиера Бойко Борисов.
Безспорен отличник е Лиляна Павлова, която държи палмата на първенството. Министърът от ГЕРБ не само е навсякъде, където се строи нов обект или се е случило природно бедствие, но и охотно обяснява какво е положението и какви мерки се вземат за скорошното му подобряване. Освен това Павлова има вече изграден публичен образ на работещ министър от първия кабинет на Борисов.
Втори, според оценката на анкетираните, е здравният министър Петър Москов. Реформаторът наложи директен език и конфронтация с проблемите в може би най-тежкия след съдебната сфера сектор, какъвто е здравеопазването. Москов прикова вниманието върху себе си още в началото на мандата си, като постави ребром проблема с медиците от "Спешна помощ", които редовно стават жертви на насилие. И тъй като в повечето случаи това става в ромските махали, последва острата реакция на ДПС, разчитащо на циганските гласове по избори. След този скандал рейтингът на реформатора д-р Москов се изстреля силно нагоре.
Министър-председателят засега държи бронза. Възможната причина е много по-умереното му консенсусно поведение, което се старае да демонстрира, сравнително рядкото му появяване в медиите, особено по телевизиите. Така хората успяват да забележат и министрите, както и да проследят това, което те правят или не правят. Ако сравним поведението на Борисов по време на първия му управленски мандат и сега, можем да решим, че става дума за друг политик, коментираха социолозите от агенцията. Сегашният премиер сякаш вече е в ролята на държавен глава, смятат още те. Изглежда, в основата на тази метаморфоза стои балансът, който е необходимо да се поддържа заради сложния състав на парламентарното мнозинство.
Групата на успешните министри се допълва от социалния Ивайло Калфин и вицепремиера, отговарящ за усвояването на европейските фондове Томислав Дончев. Логично Калфин е най-одобряван от пенсионерите и социално уязвимите обществени прослойки. Ако гласуването се провеждаше само сред хората от третата възраст, той със сигурност щеше да е номер едно. Усилията му не остават незабелязани и от образованата "публика", и от жителите на големите градове. Колкото до Томислав Дончев, той също е познат от предишния кабинет на Борисов и има създадена трайно добра репутацията на сериозен и компетентен управник.
На следващите места се нареждат Румяна Бъчварова, която освен коалиционната политика и държавната администрация неотдавна пое и тежкия ресор на МВР, а също и министърът на културата Вежди Рашидов. Както писа „БАНКЕРЪ“, Бъчварова е дясната ръка на Бойко Борисов в правителството и в партията. Рашидов пък благодарение на опита си от предишния кабинет на ГЕРБ пое функциите си в движение.
Оценката на гражданите формира и група, която може да бъде наречена "златната среда". В нея влизат вицепремиерът Меглена Кунева, транспортният министър Ивайло Московски и финансовият Владислав Горанов. Там са и някои от новите имена като министъра на спорта Красен Кралев, външния Даниел Митов, на туризма Николина Ангелкова, на икономиката Божидар Лукарски, на земеделието и храните Десислава Танева и на отбраната Николай Ненчев.
В групата с най-ниско ниво на одобрителни оценки са най-вече ръководителите от секторите, в които се налагат неотложни и тежки реформи. Това са министърът на правосъдието Христо Иванов, на околната среда и водите Ивелина Василева, на енергетиката Теменужка Петкова и на образованието Тодор Танев.
Социолозите смятат, че е още рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на управниците, особено на тези, които са за първи път на политическата сцена и са отскоро в изпълнителната власт. Освен това членовете на Министерския съвет все още не са еднакво разпознаваеми от обществото.
Любопитно е, че държавните институции продължават да са с нисък рейтинг. Положителните оценки преобладават над отрицателните за Българската православна църква, омбудсмана, Европейския парламент и Европейската комисия. При всички останали неодобрението е повече. На дъното логично са структурите, свързани със съдебната власт.
