Преките чуждестранни инвестиции са между най-значимите фактори за растеж и развитие у нас. Резултати през последните години обаче са, меко казано, скромни. Само пред седмица Българска народна банка оповести данни, според които преките чуждестранни инвестиции в България за 2014-а са намалели със 7.3% на годишна база – до 1.182 млрд. евро (2.8% от БВП). През 2013-а преките инвестиции в страната са били 1.275 млрд. евро. Инвестициите в дялов капитал са близо половин милиард евро, но намалява с 580 млн. евро в сравнение с 2013 година. На фона на затруднената икономическа обстановка в Русия, чиито граждани са сред традиционните клиенти за имоти в нашата страна, чуждестранните инвестиции в недвижимости се свиват от 152 млн. евро през 2013-а до 118.3 млн. евро през миналата година.
Инвестициите в друг капитал за миналата година са 514 млн. евро, което е значително над отчетените година по-рано – 93 млн. евро. В тази категория спадат финансовите, облигационните и търговските кредити към български дружества от чуждестранните им инвеститори. Реинвестираната печалба се увеличава с 65.5 млн. евро и достига 169 млн. евро. По държави най-големият пряк инвеститор в страната са постъпили вече по традиция от Нидерландия (746.6 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Германия (над 338 млн. евро). По отраслова структура най-големи нетни инвестиции за периода януари – декември 2014-а са в отрасъл "Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги" – 478.3 млн. евро, "Финансовото посредничество" е привлякло 163.8 млн. евро и в сектора "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода" са влезли 102.5 млн. евро.
Тези стряскащи факти обаче далеч не кореспондират с демонстрираното самочувствие на икономическия министър Божидар Лукарски, който под път и над път обяснява колко блестяща е перспективата на страната ни по отношение на инвестициите. Странно защо обаче в същото време ключови промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които трябваше да бъдат утвърдени още в края на миналата година, едва сега стигнаха до Народното събрание. И за първи път през тази седмица бяха внесени на заседанието на икономическата комисия. Самото правителството сколаса да измъдри текстовете едва преди месец и да гласува законопроекта, в който изрично се подчертава, че тези промени трябва да бъдат направени във възможно най-кратки срокове,за да може да продължи пълноценното прилагане на норматива.
Законът за насърчаване на инвестициите ще ползва схеми за държавна помощ, разработени в съответствие с Общия регламент за групово освобождаване – Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година. Те засягат декларирането на някои категории помощи като съвместими с общия пазар в приложението на чл.87 и чл.88 от договора, чийто срок на валидност изтече на 30 юни 2014 година. На 26 юни миналата година в "Официален вестник" на Европейския съюз беше публикуван новият Общ регламент за групово освобождаване (Регламент (ЕС) № 651/2014 на комисията от 17 юни 2014-а. Там някои категории помощи са определени като съвместими с вътрешния пазар.
Този регламент има за цел да се определят по-добре приоритетите на дейностите по правоприлагането в областта на държавните помощи и да се постигне по-голямо опростяване. Той има за цел също така да доведе до по-голяма прозрачност, по-ефективно оценяване и контрол на спазването на правилата за държавните помощи на национално равнище и на равнище Европейски съюз. В същото време се съхраняват институционалните компетенции на Комисията и държавите членки.
В новия регламент се прилагат няколко категории помощи. Сред тях са регионалните, тези за малки и средни предприятия – под формата на инвестиционни и оперативни помощи и достъп на тези предприятия до финансиране. В тази категория влизат и помощи за опазване на околната среда, за научноизследователска и развойна дейност и иновации, за обучение, за наемане на работещи в неравностойно положение и работещи с увреждания, за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия, социални – за транспорт за живеещите в отдалечени региони, за широколентови инфраструктури, за култура и опазване на културното наследство, за спортни инфраструктури и мултифункционални инфраструктури за отдих и помощи за местни инфраструктури.
В регламента са дадени определенията, общите и специалните условия, на които трябва да отговарят помощите за посочените сектори. Именно по тази причина предложеният законопроект променя текстовете в закона, за да могат те да препращат към тези на новия регламент. На практика, според мотивите на правителството, тези измененията имат технически характер.
На база на предложените текстове Министерският съвет ще може да приведе правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите и схемите за помощ в него в съответствие с новия Регламент 651/2014-а. Ще се гарантира и възможността за предоставяне на всички насърчителни мерки, предвидени в закона.
Кога тези промени ще стигнат до пленарната зала обаче все още не е ясно.
