Президентът Росен Плевнелиев „събуди“ темата за референдума и изборните правила и тя ще служи за дъвка на политиците през следващите няколко месеца. И колкото повече се говори по нея, толкова повече ще се налага мнението, че той не може да се проведе едновременно с местните избори наесен, а отделно както по технически причини, така и заради политическата воля на депутатите.
Плевнелиев каза, че по време на консултациите през март с парламентарно представените политически сили е постигнато съгласие за провеждане на допитването заедно с местните избори в края на октомври, но някои от партийните лидери дадоха да се разбере, че всъщност няма такава договорка. Според Михаил Миков референдумът е безсмислен и само измества общественото внимание от истинските проблеми. Лютви Местан пък заяви, че Сърница е най-яркото доказателство, че няма нужда от задължителен вот, когато избирателите са реално мотивирани.
Една по една започнаха да изплуват
и причините, които биха възпрепятствали такъв вот
2 в 1. На първо място, се оказа, че право да гласуват на референдум имат всички български граждани, живеещи на територията на Европейския съюз, както е при национални избори. Докато на местни избори право да пуснат бюлетина имат само тези, чийто постоянен адрес е на територията на страната или са живели тук в последните шест месеца (преди вота), т. е. действа принципът за уседналост. Което означава, че двойното гласуване – за местна власт и референдум, ще трябва да се провежда по два отделни списъка. А българите, живеещи в чужбина, ще трябва да се разходят до посолствата и консулствата, за да упражнят единствено правото си на участие в референдума. Избирателят у нас пък ще пуска по три бюлетини – за кмет, за общински съветници и за да отговори на въпросите за изборните правила.
„За да може да бъде обявен националният референдум, ние трябва да имаме решение на Народното събрание. И съответно дали да бъде проведен едновременно с местните избори или самостоятелно, тъй като това ще определи и подхода и организацията при провеждането на самия референдум“, каза пред „БАНКЕРЪ“ говорителят на Централната избирателна комисия Александър Андреев. Тогава ще стане ясно и дали едни и същи комисии ще провеждат двата вида гласуване, или за допитването ще има някакъв друг ред. Той потвърди, че при вариант 2 в 1 едни и същи СИК, ОИК и ЦИК ще броят двата вида бюлетини и гласуването ще става по два отделни списъка, но не отрече, че това определено ще затрудни процеса.
Кой решава за двата избора?
По думите на Андреев има голяма вероятност двете гласувания да бъдат насрочени за различни дати. „Както знаете, местните избори се насрочват от президента 60 дни преди изборния ден, а решението за провеждането на националния референдум е на друг орган – Народното събрание. Следователно – има два различни органа, които биха насрочили единия или другия избор“, обясни говорителят на ЦИК.
Междувременно началничката на кабинета на президента Екатерина Захариева съобщи, че Плевнелиев ще внесе искането си за референдум в Народното събрание през юни. А през април и май пак ще проведе консултации по въпросите за задължителното, мажоритарното и електронното гласуване. Последната дума обаче ще е на депутатите в пленарната зала. Според Захариева са необходими и промени в Закона за референдумите, като трябва да има по-ясен праг за това кога едно допитване до народа се смята за легитимно. „Смятаме, че той (референдумът – б.р.) трябва да се обвърже с конкретен процент, а не с предишни избори. Трябва много да се внимава и да се спази балансът, за да не паднем твърде ниско. Има време тези промени да се направят“, каза Захариева, но уточни, че референдумът за изборното законодателство трябва да бъде проведен и без тези изменения.
Вторият важен проблем е
как точно ще бъдат формулирани въпросите
Нарочно или не, но политиците заблуждават българите, като не обясняват какво се разбира под електронно гласуване. Хората си мислят, че става дума за гласуване онлайн, по интернет, от компютър, което може да се осъществи от вкъщи или от всяка точка по света. А всъщност, според нашето законодателство, става дума за т. нар. машинно гласуване, което се осъществява чрез електронно устройство в самата изборна секция. Това облекчава единствено администрацията и не променя с нищо сегашната ситуация. Просто няма хартиени бюлетини, които при пускане в прозрачната урна да се разгъват, няма да се подпечатват, да се броят и т. н. А резултатите ще се обявяват час-два по-рано. Иначе всеки избирател пак ще трябва да отиде на крака до съответната изборна секция. Това се отнася и за живеещите в чужбина, които отново ще трябва да преодоляват огромни разстояния и да чакат на опашки, за да упражнят правото си на глас този път машинно, а не чрез хартиена бюлетина. Кого улеснява това? Във всеки случай не и избирателите. Поне не тези, които така или иначе не ходят на избори или живеят в чужбина.
Що се отнася до мажоритарния вот, вече два пъти сме пробвали смесена система с мажоритарен елемент – през 1990 и 2009-а. И двата пъти той беше в полза на партията, която имаше по-голямо влияние сред обществото. И като се има предвид, че това й влияние се усилва чрез медиите, тя получава всъщност един незаслужен бонус.
„Мажоритарното гласуване като практика, чистата мажоритарност и различните й производни всъщност могат да донесат повече щета, отколкото полза“, смятат социолози.
Въпросът за задължителното гласуване
остава спорен. Дали и как може да бъде накаран един човек да гласува, ако той не иска. Чрез санкции, глоби, чрез заплахи или стимули? Доста юристи са на мнение, че това изисква промяна в конституцията, където е записано, че всеки гражданин има правото, но не и задължението да гласува, и че това не може да се промени със закон. Задължителното гласуване не е панацея. Социологът Юрий Асланов не вярва, че то ще премахне купения вот, просто той ще мине на по-високо ниво. „Причината за покупко-продажбата на гласове у нас е, че хората не вярват, че с избори може да се промени нещо“, убеден е Асланов. Според него провеждането на референдум за изборните правила няма да реши и проблема с „кухите“ избирателни списъци. Той може да бъде решен само с въвеждането на активна гражданска регистрация, за каквато пледират от Патриотичния фронт.
„Този вид идеи (б.р. – на президента) са откровена залъгалка за българското общество. Те създават свръхочакването, че с процедурни решения можем да решаваме съдържателни проблеми. Проблемите на страната ни са икономически. От тях произтичат демографските проблеми и тези, свързани с върховенството на закона. Доверие в системата не се връща с процедура. Доверие в системата се връща, когато тя дава качествен политически продукт и прави така, че хората да живеят добре и да имат добра житейска перспектива. Това не се постига нито бързо, нито с такива мигновени лесни решения като тези мантри за мажоритарен избор, задължително гласуване и т. н.“, коментира пред „БАНКЕРЪ“ социологът Първан Симеонов. По думите му президентът Плевнелиев разчита в известна степен и на популистки ефекти, които ще погалят ухото на мнозина. „Но невинаги това, което гали ухото на мнозина, е общественият интерес. И затова има политически елит, който да дава решения, да показва посоката и да върви в нея, а не да прехвърля своите отговорности на публиката. Въобще това заиграване с народа понякога е повече популизъм, отколкото реално действие и аз се боя, че президентът се подхлъзва по тази плоскост“, смята Симеонов.
