Българското правителство е предложило на "Уестингхаус" да влезе в проекта за изграждането на VII блок в АЕЦ "Козлодуй" като инвеститор с дял от 49%, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на международната конференция за ядрената енергетика, която се проведе през седмицата в София. Американският реактор АР 1000 бе избран по време на кабинета "Орешарски" без търг и конкурс, като в последните дни на това правителство бе подписано и акционерно споразумение. То предвижда дяловото участие в проектната компания "АЕЦ Козлодуй Нови мощности" да бъде в съотношение 70% за първата атомна и 30% за "Уестингхаус".
Проблемът е, че страната няма възможност да осигури средствата за своя дял. А и задължителните условия за реализирането на проекта са липса на дългосрочен договор за изкупуване на енергията, на държавни гаранции, както и осигуреното финансиране да не бъде за сметка на нови дългове и дефицити. Всичко това значително усложнява ситуацията, тъй като американците продават технологии и строят реактори, но нямат практика да ги финансират и да са техен оператор. Поради което е напълно възможно да се откажат от начинанието. Яснота по този въпрос трябва да има през следващата седмица, защото на 31 март изтича срокът, поставен от правителството на ГЕРБ за преразглеждане на договореностите с "Уестингхаус".
Преди дни представители на компанията представиха част от параметрите на проекта за VII блок в АЕЦ "Козлодуй". Базовата цена на мегаватчас ще е около 75 долара, или около 129 лв. при сегашните цени на американската валута. Това обаче е т. нар. овърнайт цена, т.е. при заработването на реактора. Към нея впоследствие ще се прибави и цената на ядреното гориво. За сравнение, сега токът от 1000-мегаватовите блокове струва малко над 42 лв. за мегаватчас.
Според представената тогава презентация при ръст на българската икономика под 2% изграждането на блока ще излезе поне 7.7 млрд. долара. "Цената, която ние предложихме на българското правителство за изграждането на реактора, е 5.3 млрд. долара. Няма друга по-ниска цена в света. Всички останали разходи ще са за сметка на собственика, тоест българската държава", обясни впоследствие Майкъл Кърст, вицепрезидент на "Уестингхаус", отговарящ за стратегията и външните отношения в Европа, Близкия изток и Африка. Той изтъкна също, че сега лихвените нива са много ниски и моментът е подходящ за реализирането на подобно грандиозно строителство.
Иначе другият интересен акцент на провелата се в столицата конференция бяха малките модулни реактори, представени от един от най-изтъкнатите атомни специалисти в България и пръв изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" – Йордан Йорданов. Въпросните мощности са основани на технологии, отдавна използвани във военната сфера, които вече са готови и за масово приложение. Те са по-сигурни от най-съвременните големи атомни централи и са по джоба както на малки страни, така и на частни инвеститори.
"Няколко фактора налагат дълбоко и сериозно да преосмислим бъдещото развитие на българската ядрена енергетика. Първоначалните инвестиции в нова ядрена мощност са огромни и по силите само на големи икономики и корпорации. Сроковете за изплащане на такива мегапроекти допълнително ги оскъпяват. Мащабът на днешните атомни централи и спецификата им създават трудности при пазарната реализация на електричеството от тях. Този голям мащаб води до необходимост от поддържането на големи заместващи мощности. Отговорът за решаване на всички тези проблеми е внедряването на малки модулни реактори у нас", изтъкна Йорданов.
