Преди да разрешаваме казуса с бягството на лекари от българската здравна система, май ще се наложи първо да търсим под дърво и камък "дефицитните" медицински сестри. В интернет сайтовете за работа болници, новооткрити клиники, частни практики и детски градини всеки ден пускат обяви, с които искат да назначат дори взета от студентската скамейка сестра. Но кандидатки на практика липсват. Ниските заплати, лошото отношение, пренатоварените графици и, не на последно място, примамливите оферти от чужбина доведоха до ситуацията дамите, обгрижващи болните, да се превърнат в изчезващ вид. Както е тръгнало, в най-скоро време на болничните легла няма да има кой да ни сменя бинтовете или да ни носи лекарства, ако държавата не намери начин да задържи тези квалифицирани, но подценявани кадри.
Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева разкри неотдавна в детайли все по-осезаемата криза в бранша. "Санитарният минимум" за страната ни е 50 000 медицински сестри, но на практика у нас са останали два пъти по-малко. Младите кадри, владеещи езици, подобно на докторите, все по-често търсят препитанието си на Запад, където им се плаща (поне) 1200 евро. За справка у нас
месечният доход на една сестра е средно 440 лв.
и все повече се приближава към минималната работна заплата.
Според нормативите на Световния съвет на сестрите една медицинска сестра трябва да се грижи за четирима пациенти. В Европа средното съотношение е 1:7, затова се смята, че има известен компромис с качеството на лечение. В България в някои болници на една сестра се падат по 30 души. И дори да сложи перки на гърба си тя едва ли ще успее да обслужи всички на елементарно ниво. Друг много тревожен показател е съотношението лекари-медицински сестри. В Европейския съюз е недопустимо един медик да има по-малко от две помощнички, докато у нас работата върви към един на един. Което пък от своя страна води до претовареност, професионални заболявания, допускане на фатални грешки, лоши взаимоотношения в екипа и отлив от професията.
От съсловната организация от доста време настояват за нормални заплати и приемливи условия на работа, но досега никой от властимащите не е откликнал. А желанията на сестрите са съвсем уместни и умерени. Те искат стартови заплати малко над 1000 лв. (три минимални за страната), промени в здравното законодателство и приемане на нива съобразно професионалната квалификация, национални стандарти по здравни грижи, участие при договарянето на заплащането на труда и остойностяването на дейностите в бранша, както и създаването на специална структура в здравното ведомство, която да разрешава проблемите на професията. Ако не получат този пакет минимум, сривът няма да закъснее – все повече болнични екипи ще бъдат непълни, съответно ще се съкращават клиники и отделения поради липса на персонал, спешната помощ ще става все по-неефективна, а пациентите – все по-недоволни.
По данни на браншовата асоциация хиляда медицински сестри всяка година напускат страната, а още толкова се оттеглят от професията, в която средната възраст вече надхвърля 50 години. Това означава, че държавата разполага с максимум 4-5 години, за да реши какво да прави.
Дали ще се разшири приемът
на сестри в университетите, или ще внасяме готови от третия свят, въпросът не търпи отлагане. А докато умуваме, чужденците коткат все повече наши сестри, тъй като те са добре подготвени и им излизат сравнително евтино. В английските болници например българките са новият хит и здравните заведения настървено наддават за услугите им.
Германският здравен пазар също е отворил широко вратите си за източноевропейските сестри, като предлага гъвкаво работно време, минимална надница от 100 евро на ден, професионално отношение и колегиално уважение. Там лекарите и сестрите са две самостоятелни звена, които работят заедно в интерес на пациента, докато у нас по традиция медиците се мислят "за велики". Работата и на двете места е много, но в Бундесрепубликата тя е достойно заплатена. Всички сестри, независимо дали са старши или млади, там са включени в общ график, докато "ветеранките" у нас си избират с предимство кога да работят. В Германия, за разлика от "българския модел", медиците не изпадат в ужас, когато видят здравнонеосигурен пациент, "дошъл да източи здравната каса". А го обслужват като всички останали.
И не на последно място – хората са създали
перфектна система за почасова работа
на медицинските сестри. Която без усилия можем да "заемем" и да внедрим. Трудови посредници наемат здравните служителки и ги пращат да работят в отделения, където титулярката се е разболяла или е излязла в платен отпуск. Схемата се нарича "малка работа" (mini job), като втората заплата е с горен праг до 450 евро и не се облага с данъци.
"Трябва всичко да бъде регламентирано и прозрачно. Оттук трябва да се започне в болниците ни – от контрола на парите по клиничните пътеки. Когато липсва контрол, е все едно майката и таткото да си взимат заплатите, да ги харчат за себе си и да оставят децата си гладни и без дрехи. Това на практика правят с лекарите, сестрите и санитарите тези, които в България разпределят парите от здравната каса", споделя в мрежата поредната медицинска сестра, напуснала страната.
