На днешния ден през 1909 г. американска експедиция, водена от капитан Робърт Едуин Пири, достига за първи път Северния полюс.
От ученическите си години той мечтае за пътешествия по неизследваните ъгълчета на планетата. Запленен е от изживяванията на американските полярни герои и предпочита студа пред сухите тропици и особено го вълнува Гренландия, където предприема първата си експедиция. Гренландия (букв. "Зелена земя") е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Днес страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 56 452 души тя е една от най-рядко населените страни в света.
За военноморския офицер и полярен изследовател Пири достигането на Северния полюс представлява преди всичко спортен интерес – поставянето на "световен рекорд". Следва да се подчертае обаче, че той не само проявява изключителна воля за спортна победа и целеустременост, но и прави значителен принос в географията на Западна Арктика, особено Северна Гренландия. Пири я разглежда на първо място като обширно и при това най-близкото до полюса поле за тренировка. Той задълбочено я изследва в продължение на 20 години, като се надява да намери на неизвестното ѝ северно крайбрежие най-удобния отправен пункт за щурм към Северния полюс.
Робърт Пири си поставя за цел покоряването на Северния полюс, като мисли, че той е разположен в центъра на свободно от ледове море. По-късно се
установява, че той е разположен върху огромно ледено поле. Оттогава започват опити да бъде достигнат полюса с шейни теглени от кучета.
На 1 март 1909 г. Пири възглавява отряд в състав от няколко негри, седем "бели" и много ескимоси с 19 шейни и 133 кучета се отправя в атака
на полюса. Една след друга отпадат спомагателните групи, които организират междинни бази. Едва на 6 април Пири, заедно със спътника си негър Матю Хенсън и още четирима ескимоси (Зиглу, Енингва, Уте и Укеа), с пет шейни и 40 кучета достига Северния полюс. Там групата прекарва 30 часа, като пресича във всички направления околополюсния район. На 24 април експедицията се завръща в изходната си база – нос Колумбия. Пътят до полюса (1500 км отиване и връщане) бил преминат за 37 дни, а обратният – само за 16 дни.
Тогава Пири е на 53 години и постига мечтата на живота си. Правителството на САЩ присвоява на своя национален герой контраадмиралско
звание и му присъжда пожизнена пенсия. Удостоен е и с високи награди и от географски дружества и академии на различни страни.
През 1917 година Пири издава книгата "Secrets of polar travels" ("Тайни на полярните пътешествия"), в която описва своя наситен с динамика и постоянно търсене живот и начините, методите и способите за успех на предприета която и да е полярна експедиция.
Днес неговото име носят различни места по света. Например, залив Пири на източното крайбрежие на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг (десетият по големина в света), полуостров Земя Пири в северната част на Гренландия, проток Пири в Канадския арктичен архипелаг, между островите Елеф Рингнес на югозапад и Майген на североизток. На името на Пири е наречен и кратер на Луната. На най-западната точка на Гренландия – нос Йорк, е издикнат паметник на Робърт Едеин Пири.
