Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е взел решение за поредно повишение на тавана на Механизма за спешна ликвидност (фонда ELA), чрез който Централната банка на Гърция предоставя извънредна ликвидност на закъсали търговски банки в страната, съобщиха водещи финансови медии, въпреки че от ЕЦБ отказаха коментар.
Европейската централна банка е повишила с цели 1,2 млрд. евро общия размер на Фонда за спешна ликвидност до 73,2 млрд. евро от предишен таван на програмата ELA в размер на 72,0 млрд. евро.
Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна – членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.
Преди време ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки и това принуди гръцките банки да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA). В края на март Европейската централна банка пък инструктира големите гръцки търговски банки да се въздържат от увеличаване на техните експозиции в гръцки държавен дълг.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги отхвърли серия критики от страна на гръцките власти, че банката играе "твърдо" с Гърция и настоя, че тя само прилага своите правила. След заседанието на ЕЦБ на 5-и март Драги заяви, че през последните два месеца ЕЦБ вече е удвоила размера на кредитите за Атина до 100 млрд. евро, което представлява около 68% от БВП на страната.
