Някои чиновници в Министерството на икономиката или са пълни некадърници, или съзнателно правят всичко възможно да пречат максимално на бизнеса в опитите му да се добере до финансиране от европейските фондове. Такива, общо взето, са коментарите за публикуваните преди дни правила за кандидатстване по най-чаканата от предприемачите схема – за подобряване на производствения капацитет на малките и средните предприятия по новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Откровените недомислия в тях изправиха на нокти фирмите и консултантите по европейски проекти, които сега събират сили и аргументи да убедят в правотата си хората на Божидар Лукарски. Срокът за подаване на предложенията е твърде кратък поради празниците – общественото обсъждане ще е на 20 април, след което ще се вземе окончателното решение.
Ресорният министър явно още не е научил за тлеещия проблем или хич не му пука за него. Защото избърза официално да представи през седмицата въпросните правила. "Критериите и методологията за оценка на проектните предложения по първата мярка от новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" са изготвени по начин, който да гарантира максимална обективност. За първи път в насоките за кандидатстване по процедурата "Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия" имаме количествено измерими критерии, за сметка на качествените, като по този начин изцяло сме изчистили субективизма и залагаме на безпристрастността", бодряшки се изцепи Лукарски.
Кое обаче е обективното и безпристрастното в това да сложиш изискване за оборот на средно предприятие от минимум 6 млн. лв. за последните три години? Особено при положение че досега този критерий бе двойно по нисък – 3 млн. лева. За сравнение, от малките предприятия се изисква да имат нетни приходи от продажби за последните три години, възлизащи на 1 млн. лв., а за микропредприятията летвата е 200 хил. лева. С други думи, по-скромните предприемачи са оставени извън играта. И са обречени на провал.
Друга недомислица е изискването при кандидатстването да се представя бизнес план, в който да се оцени ефектът от изпълнението на инвестицията. Разписани са и специални индикатори – вътрешна норма на възвръщаемост, нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и повишаване на ефективността на производствените разходи. "И какво излиза сега – че за да се доберат до заветното финансиране от Брюксел, фирмите масово ще започнат да надуват нормата си на възвръщаемост и очаквания растеж, а после, ако не изпълнят това, което са записали, ще трябва да връщат обратно взетите средства", коментираха за в. "БАНКЕРЪ" консултанти по европроекти. И наистина, ако в рамките на три финансови години след окончателното плащане на безвъзмездната помощ дадена компания, спечелила европейско финансиране, не успее да постигне най-малко 75% от стойността на поне два от индикаторите, тя ще бъде принудена да върне обратно от 5 до 25% от реално платения грант. Ами ако избухне нова икономическа или финансова криза, кой ще е виновен? Не дай си Боже – а при природни бедствия или други катаклизми? Тези въпроси, изглежда, въобще не вълнуват чиновниците в икономическото ведомство.
В сегашния си вид правилата ощетяват изключително грубо и бизнеса в Югозападна България. Микро- и малки фирми от тази част на страната ще получават 45% съфинансиране, а средните едва 35 на сто. За сравнение, във всички останали региони грантовете за първите ще са 70%, а за вторите – финансовата помощ от Брюксел ще е 60 на сто. В интерес на истината вината поне за тази неравнопоставеност не е на икономическото министерство, а в направеното през 2007-а райониране. Тогава София бе "пришита" към Югозапада, вместо да бъде обособена като отделен регион на планиране, както е в много други държави от общността. Така, поради по-високите икономически показатели на столицата, сега ще са в неизгодна позиция предприемачите от Благоевград, Перник, Гоце Делчев или, да речем, Драгоман. Истина е обаче, че и нито едно правителство досега не потърси разрешение на този проблем на централно ниво в Брюксел. Евродепутатите ни също мълчат като риби, при все че всеки един от тях може да постави ребром този въпрос.
Въпросителни и удивителни предизвиква и един от сроковете за събиране на проектни предложения. По принцип кандидатстването ще става на три тура – до 30 юни, 31 август и до 30 октомври 2015-а. Но бизнесът има сериозни опасения, че летният прозорец ще се окаже пълен провал, тъй като през август цяла Европа, а и България почиват и много трудно ще се осигурят исканите документи.
Сред дискусионните предложения е и въвеждането на кандидатстването изцяло по електронен път- чрез информационната система за управление на еврофондовете ИСУН 2020. Това ще доведе до допълнителни разходи за фирмите, но от друга страна ще спести огромна част от бумащината, а и до голяма степен ще ограничи субективната преценка на чиновниците.
Ако предложените правила се приемат в сегашния им вид, като нищо може да се повтори провалът от предишното издание на програмата "Конкурентоспособност"`. По последни данни по нея са изплатени над 1.8 млрд. лв. (или около 81% от бюджета), като от тези пари директно за българския бизнес са отишли малко над половината – 950 млн. лева. Причината за драстичното разминаване е, че в общата сума са включени и 682.5 млн. лв. по инструмента "Джереми", които са усвоени от Европейския инвестиционен фонд и уж се отпускат към фирмите под формата на заеми, само че никак не вървят, а и не са безвъзмездни. Други 83 млн. лв. са насочени към държавното дружество "София тех парк", а самото Министерство на икономиката е прибрало близо 50 млн. лева. С над 37 млн. лв. от програмата е и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Други държавни ведомства като Българската агенция за инвестиции, Института по метрология и др. също са взели милиони от т.нар. пари за частните компании. Тази картинка неминуемо ще се повтори и през сегашния програмен период, тъй като съвсем ясно е посочено, че различни чиновнически формирования, предоставящи услуги в полза на бизнеса, ще могат да кандидатстват за финансиране.
В последна сметка сега е моментът министърът Божидар Лукарски да докаже, че думите му: "За първи път имаме обратна връзка от страна на бизнеса и на тези, които ще кандидатстват по програмата", не са празни приказки от една евтина пропаганда. За да не се налага след някоя и друга година отново да връщаме пари на Брюксел.
150 млн. евро
е общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата "Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия". Минималният и максималният размер на проектите по процедурата в зависимост от категорията предприятие са:
- за микропредприятия между 100 000 и 500 000 лв.,
- за малки между 200 000 и 750 000 лв.,
- за средни между 300 000 и 1 000 000 лева.
Ще се финансира:
- подобряване на производствените процеси във фирмите
- нови или усъвършенствани продукти и услуги
- разнообразяване на асортимента
- внедряване на иновативни технологии
Допустими са разходи за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, както и за дълготрайни нематериални активи. Тези активи трябва да останат свързани с проекта, за който е предоставена помощта – за срок от минимум три години. Допуска се покупката на активи чрез договор за краткосрочен финансов лизинг. Продължителността на изпълнение на всеки проект е максимум 18 месеца.
След края на приема на проекти предстоят два етапа на оценка (1. Административно съответствие и допустимост на кандидата и проектното предложение; 2. Техническа и финансова оценка), които отнемат средно между 4 и 6 месеца.
Дейностите по проекта се изпълняват след подписване на договора за безвъзмездна помощ. Изплащането на финансовата помощ от Брюксел ще е в срок 2-4 месеца след изпълнение и отчитане на проекта.
