Предоставените в периода 2007-2013-а европейски средства не са спомогнали за затварянето на "ножицата" между Северна и Южна България. Северозападният район и Северният централен район остават най-бедните в целия Европейски съюз, а Североизточният е бил преди две години с най-висока безработица – 16.9% спрямо 13 на сто средно за страната. Това показват докладите за изпълнението на регионалните им планове за отминалия програмен период, които бяха одобрени тази седмица на заседанието на кабинета.
Северозападният район изостава по почти всички основни показатели – създава най-нисък БВП като цяло, както и на глава от населението и е на опашката в общността по равнище на развитие. Задълбочават се и демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението. Коефициентът на заетост намалява и остава най-нисък у нас, а продължава и негативната тенденция на увеличаване на безработицата сред хората на възраст от 15 до 64 години. Северозападът е на последно място и по размер на усвоени средства – 7.4% от оперативните програми, съфинансирани със средства на ЕС и Програмата за развитие на селските райони.
В Северния централен район се наблюдава тенденция на растеж, но с много бавни темпове. Въпреки напредъка той запазва своето предпоследно място по икономическо развитие, изоставайки и от националното, и от европейското ниво.
Североизточният район заема средна позиция спрямо останалите райони в държавата и по част от неговите показатели се наблюдава, макар и незначителна, положителна тенденция. Коефициентът на безработица на населението там намалява до 16.9%, но този показател продължава да е значително над средния за България (13%) и това го определя като район с най-висока безработица.
