Медицинските изделия дълго време бяха в миманса на "пуническите войни" за пари в здравеопазването ни. Но напоследък здравната каса реши да затегне кранчето на този много доходоносен за някои фирми бизнес, който генерира сериозни дефицити в бюджета на институцията. При 77 млн. лв. годишно, заложени за медицински изделия, осигурителният фонд харчи с 12 млн. лв. повече за стентове, протези и други импланти, което поражда разбираеми съмнения, че някои клиники и доставчици злоупотребяват с разходите по това перо. Бившият управител на касата д-р Румяна Тодорова бе разкрила, че през 2014-а са били платени предварително 11 млн. лв. за кардиологични стентове, от които 6 млн. лв. не са похарчени по предназначение. Естествено, нищо не последва от това – нито административни санкции, нито някой от уличените върна парите. Неведнъж светила в професията като кардиохирургът проф. Генчо Начев алармираха, че инвазивни лаборатории поставят стентове на болни, които са за сърдечна операция, и така на практика източват касата. По евростандартите санкцията за умишлено ненасочване на пациент директно към кардиохирурзите е затваряне на лабораторията и изпращане на екипа й на обучение. Но подобни драконовски мерки явно не виреят в компромисното ни здравеопазване.
С цел
да поизчисти правилата на играта
и да намали разходите си новото ръководство на здравната каса набързо спретна нова методика за заплащане на медицинските изделия, която пък разбуни духовете в лагера на инвазивните кардиолози. Оттам алармираха, че орязването на плащанията за стентове с между 10 и 50% не е мотивирано, тъй като в последните години не е отчетено драматично повишение в броя на интервенциите. Новата схема също бързо-бързо даде дефекти. Бившият национален консултант по инвазивна кардиология и председател на Дружеството на кардиолозите доц. Иво Петров посочи, че от 1 април съвсем не на шега здравната каса е спряла реимбурсацията на ендопротези на аортата. Специалистът изтъкна, че ендопротезирането на аортата е "златен стандарт" при лечението на състояния като аневризъм и дисекация на аортата, и фактът, че българските пациенти са лишени от този метод, ни поставя в една много непрестижна позиция като държава, която не се грижи добре за болните. По думите му вместо касата да плаща повече за кардиопротезите, тя ги е извадила от списъка, което е пълен нонсенс.
Във връзка с намаляването на цените на често използвани коронарни стентове доц. Петров отбеляза, че то също е направено в ущърб на пациента. Стентовете са няколко поколения – първите са от неръждаема стомана, след това идват тези от специални сплави – кобалт, хром, платинохром и накрая са създадени такива, които освен че имат метал, "транспортират" и медикамент, блокиращ процеса на инфектиране в обсега на импланта. Здравната каса
е намалила реимбурсацията на модерните стентове
за сметка на "нераждавейките", които са стари като технология и имат едва 1-2% пазарен дял в световен мащаб. "Могат да се сравняват цени на сходни материали, устройства и импланти, но когато един имплант е значително по-доказан и приет от медицинската общност, той не може да бъде сравняван с такъв, който е отхвърлен по показатели за лечение само на база цена", заключи експертът. Според прогнозите му, ако се премине към използването на евтини импланти от азиатските региони, ще има по-голям брой повторни процедури, усложнения, рехоспитализации и като цяло повече похарчени средства от здравната система. Ясно е, че касата следва икономическата логика на бюджетни съкращения, но дали сметката ще излезе? Осигурителният фонд плаща за стентове до 1200 лв., но за толкова пари в сърдечносъдовата медицина могат да се купят главно китайски и индийски импланти от въпросното най-старото поколение, при които рискът да дефектират съвсем не е минимален.
"В окото на имплантната буря", естествено, страдат болните. И без новото ограничение при над 50 клинични пътеки касата не покрива всички разходи за медицински изделия. А някои от тях като инструментите за лапароскопски операции или консумативите за неврохирургични интервенции струват между 2000 и 10 000 лева. В травматологията пък цените на модерните ставни протези, използвани при операции, варират от 1600 до 5000 лв., а касата покрива точно 1080 лв. от стойността. Това е и една от причините за по-висока инвалидизация – много хора
не могат да си платят за качествена протеза
и "без време" стават пациенти на ТЕЛК комисиите. От което освен самите тях губят работодателите, социалната система и обществото като цяло. В тази връзка професор Начев посочи и друг проблем – изкуствените сърца. Закупуването им не зависи от касата, а е в правомощията на Министерството на здравеопазването, което пък е с ограничен бюджет и трудно може да отговори на търсенето. Осигурителният фонд има годишен лимит от 20 транскатетърни клапи, може би защото те струват по 50 000 лв. бройката, но пък могат да се окажат животоспасяващи при операция. Според Начев нуждаещите се са два пъти повече, а отделно от това компаниите доставчици изискват всяка болница, работеща с тях, да слага на година минимум тридесет.
Като стана дума за бизнеса с импланти, и там водите са мътни. Председателят на Българската асоциация на търговците на медицински изделия Силвия Петрова неотдавна предупреди, че при импорта на медицински стоки има случаи, при които в Европа влизат изделия от Близкия и Далечния изток, после се преопаковат в държави от Европейския съюз и пристигат в България като произведени в общността. У нас, естествено, те се реимбурсират на цени, по които се котират американските и европейските продукти. Оттам според Петрова идва и изтичането на средства, за което толкова много се говори.
Силвия Петрова бе един от представителите на българския бизнес, участвали неотдавна в специалното заседание на Европейския парламент в Брюксел, свързано с предприемачеството. На срещата от българска страна е направено предложение контролът върху движението на стоки да бъде даден на търговско-промишлените палати, а не на частните фирми, които сега го осъществяват. "Разбира се, те трябва да преминат през акредитационен режим, но това може лесно да се реализира чрез контрола на интернационалната палата в Париж. Идеята сигурно няма да е особено добре приета от компаниите, които издават такива сертификати в съответните държави, защото това са частни фирми и печелят от режима. Но виждаме, че контролът не е истински", изтъква Петрова. По отношение на медицинските изделия тази промяна в процедурата може би е задължителна, защото качеството им обикновено значи живот.
