От векове насам възприемаме яйцата като символ на нов живот и плодородие. Това е едно от основанията да се смята, че древните египтяни, перси и римляни са ги използвали по време на пролетните фестивали.
Оцветяването на яйца отдавна е надминало традицията и се е превъртало в изкуство. Най-известният пример затова са яйцата на Фаберже. Първото е било направено за подарък на царица Мария Фьодоровна от съпруга й Александър III. Отвън то било сребърно, а отвътре – със златен жълтък. В жълтъка пък се намирала златна кокошка, а в нея – малка златна коронка с рубин. В периода между 1885-а и 1917 г. Фаберже и помощниците му създават общо 69 скъпоценни великденски яйца. Говори се, че именно от яйцата на най-известният ювелир на всички времена идва идеята за шоколадовите яйца с играчка.
Въпросното специално яйце бе открито през 2012 г. в кухнята на търговец на метали за скрап. Яйцето с големина от 8.2 см. е изработено от злато и декорирано с диаманти и сапфири, а стойността му е оценена на 33 млн. долара. То трето от серията такива бижута, изработени от Карл Фаберже за руското императорско семейство. Според известната информация, за последен път е показвано публично през 1902 година. Споменава се и през 1922 година, когато болшевиките продават съкровища, за да спечелят пари за трактори.
Изследователи откриват, че през 1964 година било продадено на търг за 1456 долара на жена купувач. През 2000 г. обаче тя е починала, а имуществото е продадено. Така яйцето попада на улична разпродажба на антики откъдето се сдобил с него и търговецът на метали. Любопитното е, че той го купил само за 13.5 хил. долара с идеята да спечели от претопяване на златото и продажбата на скъпоценните камъни.
В днешно време за православните християни една от основните традиции на Великден е боядисването на яйца във Велики четвъртък или Велика събота. Около това съществуват най-различни традиции. Така например в Полша и Украйна, яйцата най-често са били боядисани в сребристо и златисто. Православните християни в Близкия изток и в Гърция, пък боядисват яйцата в ярко червено, което символизира кръвта на Христос.
Нашенската традиция от друга страна повелява първото боядисано яйце да е червено и докато е все още топло и боята мокра, да се натрият бузките на малките деца в семейството, за да са здрави. Има различни схващания за това какво се прави с първото яйце. Някои легенди казват, че след като се събере урожая на есен, яйцето се заравя в нивата, за да бъде плодородна следващата година. Други пък разкази твърдят, че яйцето седи на иконостаса в дома и се чупи на Великден следващата година. По това какво е съдържанието му, пък са гадаели за бъдещата реколта.
Сред най-разпространеното изкуство за украсяване са и "писаните яйца". Традицията е присъща на почти цяла Източна Европа. Технологията е специална и изисква прецизност. Яйцата се рисуват с восък чрез пригодена за целта писалка. За невероятните шарки по черупката, наподобяващи изяществото на народните носии, се използват модели. В България една от най-известните школи за писани яйца е във Велинград. В Армения пък украсяват и кухи яйца със снимки на Христос, Богородица и други религиозни фигури. Германците от своя страна раздават зелени яйца на Велики четвъртък и закачат кухи яйца да висят по дърветата. Австрийците от своя страна поставят миниатюрни растения около яйцето, а след това го варят.
Интересно е обаче защо украсяваме толкова големи количества от тях. Корените на традицията започват от средновековна Европа, когато птичият продукт е забранен по време на Великия пост. През това време разбира се, кокошките не спират да снасят, затова събраните яйца били сварявани или запазвани по друг начин.
Освен яйцата, зайците също са възприемани като символ на плодородие. Традицията за "Великденския заек" не е присъща по нашите ширини, но нейната родина е Германия. Народните приказки разказват как Зайо-Байо крие великденските яйца, а децата трябва да ги намерят. Традицията е разпространена от германски емигранти в Америка. Може би заради това най-известният "Лов на яйца" се провежда на полянката пред Белия дом.
След Коледа, Свети Валентин и Деня на майката (11 май) Великден се нарежда на четвърто място, като празник, в който се изпращат най-много картички. Смята се, че традицията датира от викторианска Англия, когато книжар добавил рисунка на заек към картичка за поздрав.
