България води европейската класация за нерегламентирана лобистка дейност. Това показва изследване на "Transparency International". Изследването е проведено от представителствата на организацията в 19 европейски държави и 3 институции на Европейския съюз. То измерва почтенността на лобистката дейност, прозрачността, почтеността и равнопоставеността на достъпа на европейските политически системи.
България е с общ резултат от 25 от възможни 100. Това е резултат под средните 31 от сто и може да бъде разчетен като лошо представяне.
Като особен тревожен факт те посочват, че страната получава много ниска оценка по показателя "прозрачност на лобистката дейност" – едва 13 на сто при средна стойност за региона по този показател 26 процента. Според анализаторите този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското
законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано. В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол.
Държавите от еврозоната, които се намират в най-тежко финансово състояние – Италия, Португалия и Испания, са сред петте най-слабо представили се страни, в които лобистките практики и тесни връзки между публичния и финансовия сектор се смятат за особено рискови. Изследването показва, че усилията на национално и европейско ниво за реформа на финансовия сектор след кризата са компрометирани от интензивно лобиране от страна на финансовия сектор в Европа.
От доклада е видно, че Европа спешно се нуждае от реформа в сферата на лобистката дейност, отбелязват от Асоциацията. От 19 изследвани европейски държави, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност. Практически е налице безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху всекидневния
живот на европейците.
Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Великобритания.
Сред препоръките на "Transparency International" към всички държави и институции на ЕС са да приемат достатъчно широка и изчерпателна регламентация на лобирането, да въведат задължителни регистри на лобистите, както и "законодателно досие", което проследява и дава публичност на всички форми на външно влияние върху законодателството и на всички контакти между лобисти и лица, заемащи публична длъжност.
От Асоциацията препоръчват и да се въведат или, където е необходимо, да се изменят, ограничителните периоди за осъществяване на лобистката дейност преди и след заемане на публична длъжност, за да предотвратят възникването на конфликт на интереси.
Досега нито една страна и нито една институция в ЕС не са изградили удовлетворителна рамка, позволяваща да се проследи процесът на вземане на обществени решения, да се види дали се спазват на правилата в търговията и дали има равен достъп до процесите на вземане на обществени решения, със съжаление се
посочва в доклада на неправителствената организация.
