Почти 60% от гражданите в столицата са изложени на шум над приемливите нива, а около 63% от фините праховите частици (ФПЧ) във въздуха се дължат на автомобилите. Данните са оповестени на дискусионния форум "Обществен диалог за качеството на живот в градска среда на София: предизвикателства пред акустичната среда и състоянието на въздуха в контекста на градската мобилност".
Над 30% от градовете в Европа имат проблеми с шума и замърсяванията, но нашата столица е сред най-силно замърсените с фини прахови частици европейски градове. Това гласи информацията на неправителствените организации, работили по проекта.
"Има градове, които са превишили със 100 пъти нормата за фини прахови частици", заяви началникът на отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция за околна среда Емилия Стойнева. Тя обясни, че нормите за ФПЧ са регламентирани в Наредба №12 от 2010 година. Оказва се ,че средноденонощната норма за ФПЧ е 50 микрограма, а според наредбата тя не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година.
По данни от Националния статистически институт от 2010 година, 63% от ФПЧ са "принос" на транспорта, а 27% се дължат на битовото горене.
"Изпълнителната агенция поддържа национална система за контрол на качеството на атмосферния въздух в реално време", напомни Стойнева. Тя допълни, че институцията има връзка с общините, а данните са достъпни във всеки един момент. Така например качеството на въздуха в София следят шест станции: "Орлов мост", "Павлово", "Хиподрума", "Дружба" и "Надежда". Извънградският пункт за столицата пък е при "Копитото".
От данните на измерванията става ясно, че ФПЧ е основен замърсител на въздуха в цялата страна, в това число и в София. За периода 2010-2014 година всички пунктове отчитат превишение на средноденонощната, респективно и на средногодишната норма на превишени нива прах. Единствено при "Копитото" няма покачване.
"София вече може да бъде пример и за други градове с проблемите, свързани със средата на живот", констатира д-р Изолде Браде от Лайбниц институт по регионална география. Тя похвали Столичната община след приключването на проекта "София – град на бъдещето". Проблемът според Браде е, че няма една единствена институция, която може да поеме цялата отговорност градът да бъде приятен и привлекателен за живот. "От една страна отговорна е общината с политиките, които провежда, от друга – икономиката и индустрията на града, но и гражданите. Само чрез координация между отделните групи може по-добре да се изработват проблемите и да се подобри качеството на живот в града", категоричен е експертът.
По проекта "София – град на бъдещето" пък се работи от май 2013-та до април 2015 година. С него са заети фондация "Зеленика" в партньорство с Фондация "Екообщност" (България), Лайбниц университет (Германия) и с финансовата подкрепа на Германската федерална агенция за околна среда (DBU).
Добър пример за грижа за градската среда е сайтът "Градски наблюдател", който отразява данните за средата на живот в София. Той е създаден в рамките на проекта "ЕкоОбщност" и "Зеленика". Амбицията на инициаторите е и други градове да бъдат включени в портала. В него има опция за визуализиране на средата в София и хората могат да проследят каква е средата на града в различни периоди на годината. Графични показатели пък сочат кои са най-добрите райони на столицата.
