Докато председателят на Европейската централна банка Марио Драги разясняваше паричната й политика на пресконференция във Франкфурт на 15 април, 21-годишната Жозефине Вит скочи върху подиума, започна да рецитира лозунги, разхвърли листата пред банкера и изсипа конфети върху лицето му. Зрелището продължи няколко минути, докато охраната успее да я арестува. Младата жена била нервирана, че Драги като председател на ЕЦБ в действителност не служи на обществото, а му налага правила, при това – без дори да е избран от електората. Вит, която навремето била член на международната феминистка организация Femen, действала от свое име. Тя има многобройни протести в биографията си и смятала да продължи да действа по този начин и в бъдеще. А достъпът до залата за пресконференции във Франкфурт бил изключително лесен – достатъчна била предварителна регистрация и проверка на багажа – като тази на аерогарите.
Минути преди инцидента европейските централни банкери решиха да оставят без промяна основната лихва на еврозоната – на символичните 0.05 процента. Те съсредоточиха вниманието си върху икономическия ефект от програмата за изкупуване на държавни и частни дългови книжа. Шест седмици след началото й ЕЦБ отчита успехи, макар и ранни – подем на стопанството и възстановяване на кредитирането, както и спиране на срива на потребителските цени. Драги обаче за пореден път поиска реформи от националните правителства в подкрепа на паричните стимули.
Стратегията на ЕЦБ обаче възмущава "големия брат" отвъд Атлантика. Защото отслабва изкуствено еврото. Поскъпващите американски пари подкрепят растежа в еврорегиона и в Япония, но отнемат от силата на щатския подем. "Секирата" на скъпия долар поразява най-масово дребните щатски износители, които предлагат ограничена гама от продукти и повечето им фабрики са в САЩ. Докато мултинационалните корпорации успяват да се адаптират по-лесно благодарение на по-широката си производствена и клиентска база.
Подемът на зелените пари раздели и световната икономика на победители и губещи. Скокът на американския долар намалява конкурентната мощ на Щатите и на държавите, чиито валути са обвързани с него, включително и на Китай. Освен това силният щатски долар натиска надолу цените на суровините. Така вреди на производители като Бразилия и застрашава и други развиващи се пазари, чиито компании са изтеглили заеми в щатска валута, когато тя е била по-евтина. От другата страна на бариерата са еврозоната и Япония, както и Индия, която плаща по-малко пари за вноса на енергия.
Доминиращата роля на зелените пари бе в центъра на вниманието и на пролетната среща на МВФ и на Световната банка във Вашингтон. Тя започна на 16 април (четвъртък). Управителният директор на Фонда Кристин Лагард определи обрата в курса на долара като един от потенциалните източници на напрежение в световното стопанство. Още се помни как растящият долар помогна за избухването на кризата в края на 90-те години на миналия век, поразила Тайланд, Южна Корея, Русия и Бразилия. И макар този път скокът да не е толкова голям, екипът на Пийтър Хупър – главен икономист в "Дойче банк сикюритис" в Ню Йорк – е изчислил, че е достатъчен, за да отнеме 0.75% от американския годишен БВП през следващите няколко години, като охлади износа. Експерти от Института по международна икономика "Пийтърсън" във Вашингтон пък очакват тазгодишният щатски БВП да се увеличи с 2.7%, а през 2016-а да има нов ръст от 2.4% – или с по около 0.25% под прогнозите от октомври 2014-а. Същевременно обезценяването на еврото може да качи растежа в еврозоната с 0.3% през тази и с 0.5% през следващата година.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата се активизира. Средният дневен валутен оборот достигна 2614 млн. евро (5113 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.26% дял от купената и продадена валута.
