Рейтингът на министър-председателя Бойко Борисов продължава да расте с малки темпове и вече е 33.4%, откакто отново влезе във властта. Регионалният и здравният министър Лиляна Павлова и Петър Москов, остават най-харесваните лица от изпълнителната власт, съответно с одобрение от 26.3 и 24.3 на сто. Това става ясно от проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" за доверието в политическите лидери, проведено в периода 7 – 15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна.
Близки позиции в съотношението "позитивни-негативни оценки” се нареждат Томислав Дончев с 15.3%, който губи част от подкрепата си и Ивайло Калфин, чийто рейтинг се покачва на 19.7 процента. Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, а сериозен спад – финансовият Владислав Горанов, който заедно с икономическия Божидар Лукарски и образователния Тодор Танев, получават най-ниска обществена подкрепа.
Според българите най-успешните политики на правителството са в областта на инфраструктурата, културата и външните отношения, а най-неуспешни са във връзка с повишаването на доходите, както и икономическите, социалните и образователни дейности.
Казусът КТБ продължава да вълнува общественото мнение и да трупа недоверие към политическата класа.
Според проучването на "Алфа рисърч" партийните лидери Георги Първанов и Михаил Миков отчитат спад на доверието към себе си съответно от 23 на 20 на сто и от 14 на 13 процента.
При националистите по-значителен ръст е налице при Валери Симеонов (от 11% на 15%) и Красимир Каракачанов (от 13 на 16%), по-слаб при Волен Сидеров (от 8% на 9.4%). Лидерите на Реформаторския блок запазват позициите си без промяна – Радан Кънев и Меглена Кунева (по 14%), Божидар Лукарски (9%).
Ако изборите бяха следващата неделя 22.4% от българските граждани отговарят, че биха подкрепили ГЕРБ (спад с 0.8%), 10.2 % БСП (спад с 1.2%), 7% ДПС, 5.8% Реформаторския блок (спад с 0.7%), 5.7% Патриотичния фронт (ръст с 0.6%), 3.1% Атака (ръст с 0.5%), 2.2% АБВ.
Само един процент от гласуващите биха пуснали бюлетина за партията на Николай Бареков, с което на практика тя изчезва, се изтъква в проучването.
Изводът, който "Алфа рисърч" прави е, че единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър – на равнище партии и лидери, е силно фрагментиран. Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната. На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност.
Отношение към държавните институции
Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29 до 26 процента за последните три месеца, при 37 на сто неодобрение и също толкова неутрални оценки. Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.
