Даниела Димова е директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, който обединява местната Държавна опера и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Завършила е оперно пеене в музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров”. В творческата й биография има около 30 соло сопранови роли в опери на Моцарт, Верди, Пучини, Й. Щраус и други. Участвала е в мюзикъли като "Хелоу, Бродуей", "Супер Стар Гала"и рок операта „Исус Христос суперзвезда”, както и в музикални фестивали, сред които “Варненско лято” и “Европейски музикален фестивал". Гастролирала е на авторитетни сцени в Испания, Португалия, Белгия, Швейцария, Италия, Австрия, а партньори на певицата на оперната сцена са били Гена Димитрова, Веселина Кацарова и Луис Лима. Носителка е на редица престижни награди за пеене, включително Златен медал "100 години Борис Христов" на Министерство на културата. Димова е председател на културната комисия в Общинския съвет на Варна.
Г-жо Димова, как успявате да съчетаете ръководенето на театър и опера, работата в общината, сценичните изяви и личния живот?
– Аз съм търсеща предизвикателствата личност и никога не ми е било достатъчно само да пея. Привличат ме обществените процеси: преди да стана директор, ръководех неправителствена организация, с която правехме проекти, пътувахме в чужбина. Когато работя за 200-250 души и постигам успехи, се чувствам по-щастлива, отколкото ако пея пред 10 000 зрители. Винаги съм търсела хармонията и съм се чувствала пълноценна жена. Кариерата не ми е била самоцел, опитвам се да съчетая всички ангажименти. С годините се научих да отсявам най-важните задачи, търпеливо изградих екипа си. Научих се да делегирам задачи, да говоря кратко и по същество.
От няколко години сте директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна. Какво успяхте да постигнете през това време?
– Завърших един тригодишен мандат, дай Боже, да спечеля и следващ. Един ръководител трябва да си прави самооценка и равносметка. Много хубаво е, когато цифрите говорят за работата ти, а те са красноречиви. Налице е повишен интерес към продукциите на нашия театър с 94-годшишна история, на операта ни, която е с не по-малко традиции, имаме и балет, и филхармония. Изкуствата ни възнаграждават с много положителни творчески емоции. Когато поех обединената структура, имаше спад на зрителския интерес, но за няколко години успяхме да привлечем в залите 40% повече публика. Има ръст и на приходите. Когато започнах, се подготвяха по 120-130 спектакъла годишно, докато сега гоним 200 сценични изяви. Чувствам се удовлетворена от тези резултати, спечелихме много национални и местни награди. С делегирания бюджет за 2014-а успяхме да вдигнем работните заплати средно с 10 на сто, което е оценка за успехите на актьорите, на техническите служби, на оркестрите, балета, администрацията. Моралната подкрепа е не по-малко важна, трябва да знаеш кога да кажеш "благодаря". Мит е схващането, че българинът си гледа само в джоба. Материално и духовно вървят ръка за ръка.
Създали сте любопитен модел за финансиране на културните прояви във Варна чрез фонд "Култура". За какви проекти плащате?
– Не е вярно схващането, че хората нямат нужда от качествена култура. Българинът е сензитивен човек, дали сме на света златни съкровища, безценни манускрипти. Дори има теза, че Ренесансът се е зародил у нас, а не в Италия, за което свидетлстват паметници като Боянската църква или храмът в Иваново край Русе. Живеем на благословена земя, където хората винаги са били много жадни за култура. И сега залите и салоните са пълни, въпреки че повечето зрители не са ограмотени балетно, оперно или театрално-драматично. Публиката трябва да бъде с открито сърце, да бъде като бяла тебеширена стена и да пожелае да бъде "написана". Ако спектакълът е хубав, хората ще се върнат. Наша отговорност е да предложим качествен продукт, защото културните институции се финансират с парите на данъкоплатците. Министерството на културата иска да продаваме скъпи билети, но имаме и социални пропуски за ученици, пенсионери и хора с по-ниски доходи. Едно от постиженията на общинския съвет е фонд "Култура", който тази година финансира проекти на конкурсно начало за 1.1 млн. лв. – пет пъти повече спрямо 2013-а. За субсидии между 90 000 лв. и 10 000 лв. кандидатстват знакови за Варна фестивали.
Гастролирали сте на много световни оперни сцени. Кое Ваше изпълнение никога няма да забравите?
– Имам 27-28 години на сцената, а този сезон съм записала над 20 участия. Започнах да пея на професионални сцени още като студентка в трети курс, проф. Павел Герджиков ме покани в Русенската опера като централна партия. Продължих във Варна, след което съм пяла на много сцени. Междувременно създадох семейство, а творческият ми и житейски път вървяха заедно. Никога не съм имала страх от сцената, винаги съм се чувствала комфортно. Освен операта открих кантатно-риториалния стил, камерната музика, мюзикълите с елемент на фюжън. Имаме интересни участия с колегите ми Орлин Горанов, Васил Петров, Орлин Павлов, концерти със симфоничен оркестър. Публиката обича нестандартните жанрове. Любимото ми изпълнение е последното, което съм направила, човек трябва да гледа напред.
Пели сте с величия като Гена Димитрова, Веселина Кацарова и Луис Лима. Имате ли кумир в музиката?
– За мен Гена Димитрова е най-голямата българска певица – като талант, сърце и излъчване. Тя бе невероятен човек, но си отиде твърде рано, а всички искахме да ни радва още дълго време. Имала съм шанс да пея с нея и мога да кажа, че беше човек с огромна аура и голяма опора на сценичните си партньори. Гена Димитрова е еталон за силна личност, която сама е постигнала всичко, тя е цяла вселена.
Носителка сте на редица престижни музикални награди. Коя е най-ценната за Вас?
– Първата награда "Варна" за най-добра солистка, която получих на младини. Това признание ме окуражи да продължа напред.
Имате ли хобита и как релаксирате?
– Намирам време поне веднъж-два пъти в седмицата да плувам. Обичам да катеря планините, няма връх в България, който да не съм покорила – Вихрен, Кутлово?, минавала съм през Кончето. Харесвам екстремните преживявания, неотдавна започнах да карам и ски. Мечтая си да се кача на някой по-екзотичен връх в чужбина, защо не Елбрус или някой друг петхилядник?
Пътували сте много по целия свят. Има ли място, което Ви зарежда с позитивна енергия?
– Влюбена съм в планината. Иначе съм ходила по работа къде ли не – в Африка, в Китай, в Корея, дори в Сибир, в Красноярск, откъдето идват нефтът и диамантите. Азия много ме впечатли с хората си. Още преди 15 години бях в Китай, чиито жители перфектно владеят емоциите си. Оттам се запалих по техниките за правилно дишане.
Кои са любимите Ви дестинации за семейна ваканция или приятен уикенд?
– Наскоро семейно открихме Гърция, но иначе сме любители на нашето Черноморие. Обичам дивите плажове като Пашадере край Варна, това е божествено кътче. През уикендите се събират много хора, който спят на палатки. Морето е кристално чисто, там със съпруга ми видяхме делфин, който успяхме и да снимаме. За съжаление с тази работа, която върша, не мога да си позволя повече от петдневна ваканция. Но и пътуванията в чужбина са много зареждащи, защото обменяш опит с големи професионалисти, които те зареждат с идеи.
Вие сте елегантна и стилна дама. Какви модни тенденции следвате и кои са любимите Ви дизайнери?
– Признавам си, че имам слабост към парфюмите и обувките. Старая се да се обличам модерно, следя висшата мода. Мечтата ми е голям български дизайнер да направи тоалетите за наше представление, така както Givenchy "облече" спектакъл в Берлин. Аз лично харесвам моделите на Cavalli, Chanel, Armani, както и по по-спортния стил на Patrizia Pepe.
