Правителството трябва да подкрепя местно произведената храна, смятат 94% от българите. Резултатите са от социологическо проучване, подготвено от TNS Opinion в осем европейски страни за организациите "Приятели на Земята Европа" и "За Земята".
Над 80 на сто от анкетираните посочват, че опитват да разберат дали храната, която купуват е произведена на локално ниво, но 71% отговарят, че е трудно да намерят информация откъде могат да си купят такава.
Над 60% от хората признават, че няма достатъчно места, от които да си купят стока произведена около района, в който живеят и само 43 на сто от тях отбелязват, че са си купували такава.
В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. Според неправителствената организация "За Земята" резултатите показват, че местната и централната власт трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произведени храни като фермерските пазари, хранителните кооперативи и подобни локални пазари.
"В момента имаме една все по-глобализираща се и индустриализирана хранителна система, която унищожава работни места, уврежда околната среда и създава скъпи хранителни скандали. В същото време българските земеделски производители, особено малките и средните изчезват. Нашето проучване показва обществената подкрепа за нещо по-различно, както и че политиците трябва да направят много повече за поддържането на устойчиво произведената местна храна и за изграждането на местните хранителни икономики, които да съживят българските селски райони", каза от неправителствената организация Ивайло Попов.
Той призова министърът на земеделието Десислава Танева да организира дебат за трансформирането на хранителната система в страната и да постави местната и устойчиво произведена храна, доставяна чрез къси вериги, както и да бъдат пренасочени субсидиите за земеделските стопани в тази посока.
"От това би спечелило обществото, биха спечелили местните земеделски производители, както и околната среда", посочи Попов.
Според него българското правителство чрез средствата на общата селскостопанска политика 2014-2020 има възможност да подпомогне късите вериги на доставки. Тяхното развитие би намалило отделяните въглеродните емисии при дистрибуцията на храна, както и би се укрепила връзката между потребителите и земеделските производители.
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) по-рано съобщиха, че максималният бюджет за проект за подкрепа на късите вериги на доставки, фермерските пазари, създаване на агроклъстери и сформиране на оперативни групи по мярка 16 от ПРСР ще бъде 1 млн. евро.
