От 1 януари 2016 година минималната работна заплата ще бъде увеличена на 420 лв. при 360 лв. сега, през 2017-а – на 460 лв. и запазване на същия размер през 2018 година. Това предвижда коригираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 година, която правителството прие на днешното си заседание. В същото време кабинетът предвижда замразяване на максималния осигурителен доход на 2600 лв. за целия прогнозен период.
От 1 юли 2016 пенсиите ще бъдат увеличени средно с 2%, година по-късно – с 2.8%, а през 2018 г. – с 3%. Увеличението ще е с половината от ръста на инфлацията и на средния осигурителен доход за предходната година, както гласи швейцарското правило.
Средносрочната бюджетна прогнозата не предвижда увеличение на данъците през следващия тригодишен период и потвърждава обещанието на Министерството на финансите акцизите да останат на минималните допускими от ЕС нива.
През следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики.
Повишава се оптимизмът за икономическия растеж. Кабинетът вече очаква брутният вътрешен продукт да нарасне през тази година с 1.4%, а не с 0.8%, колкото предвиждаше при разчетите на бюджета. В периода 2016 – 2018 година той плавно ще се ускори, с основен принос на частното потребление и инвестициите: 1.7% за 2016 г., 2.3% за 2017 г. и 2.1% за 2018 г., пише в прогнозата.
Целта за дефицита по консолидираната фискална програма на касова основа е 3% от БВП за 2015 г., 2.5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1.5% от БВП за 2018 година.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36.2% до 36.4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35.8% от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи.
Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39.3% от БВП през 2015 г. до 37.9% от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0.5% от БВП.
Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30.9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.
Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.
