За либерализация на електроенергийния пазар, създаване на енергийна борса и оздравяване на НЕК настоява бизнесът. Призивът направиха производители и консуматори на ток по време на третата годишна конференция на Кофас "Управление на риска 2015: Секторни и регионални рискове – създаване на финансова стабилност", на която в. "БАНКЕРЪ" беше медиен партньор.
Според изпълнителния директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Делисивков либерализацията трябва да важи не само за потребителите, но и за производителите на електроенергия. Така за да има пълно освобождаване на пазара на ток, към него трябва да бъдат привлечени и повече производители от различните типове.
В същото време енергийният сектор трябва да бъде подложен на нов комплексен анализ на риска. За целта е нужно да се създаде нов застрахователен продукт, който да бъде предназначен за участниците на българския енергиен пазар, призова още Делисивков.
Освен това максимално бързо трябва да заработи и енергийната борса. "Ако имаме 5000 крайни потребители на пазара, защо да нямаме и 2000 централи?", попита Делисивков и обясни, че конкуренцията е тази, която ще тласне енергийния сектор в правилната посока. Той изрази опасения, че дефицитът в НЕК може да изплаши бъдещите инвеститори в бранша.
Шефът на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори изтъкна и друг проблем. По думите му сега големите енергийни индустриални консуматори са ощетени, защото са принудени да плащат т. нар такса "задължения към обществото", която е около 15% от крайната цена на тока, като вече се говори за увеличение на този процент.
В момента българските предприятия са поставени в неравностойно положение при покупката на електроенергия спрямо конкурентите си от съседните държави, които купуват ток от България. "На 20 км от границата чуждите компании купуват ток от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" на по-ниски цени от българските фирми, обясни Делисивков и допълни, че тази такса спъва конкуренцията на пазара.
Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова призна, че отпадането на тази цена за износа на ток наистина е довело до увеличаване на експорта през последните две години. Това обаче така и не е довело до ръст на приходите на НЕК. "Намаляването на таксите при износ постави българския бизнес в неизгодна позиция спрямо неговите чуждестранни конкуренти", изтъкна Русенова. Затова, според нея, трябва да се реши каква част от цената за задължения към обществото трябва да се поеме от бизнеса и каква от битовите потребители. Статистиката показва, че има ръст на потреблението на ток от страна на домакинствата, което е ясен знам, че цената е постижима", коментира още Русенова. Тя допълни, че 75 на сто от битовите потребители и малките фирми консумират едва 25% от тока на регулирания пазар, като останалите 75% се потребяват от останалите клиенти. "Това показва, че изкуственото подтискане на цената на тока в крайна сметка работи в полза не на потребителите, а на големите играчи", обясни още председателят на Българската фотоволтаична асоциация.
Русенова изчисли още, че парите, които държавата пести от повишението на цената на тока в края на миналата година, чрез приетите промени в Закона за енергетиката и предоговарянето на договорите с американските централи, са достатъчни да се покрие дефицитът на НЕК. Според нея ако тези около около 500 млн. лв. се добавят и приходите от продажбата на парникови емисии сумата ще достигне около 700-740 млн. лева. Парите от продажбата на емисии обаче не отиват в НЕК и никой не може да каже за какво точно се харчат те.
От своя страна директорът на Европейската банка за възстановяване и развитие Даниел Берг коментира, че именно големите индустриално консуматори трябва да бъдат подпомогнати от държавата. "Не може в България повече от 50 години да се прави социална политика с цената на тока", подчерта той и изтъкна, че българското правителство може да създаде механизми за финансово подпомагане на най-бедните домакинства, като това ще подобри и състояние на сектора.
