Странни работи стават в тази държава. От години ни убеждават, че електронното правителство е приоритет на всяка власт – без значение от нейния цвят, а междувременно чиновническият апарат продължава да се увеличава и бумащината не намалява. Особено активни са управниците при визити от чужбина. Ето, тази седмица на посещение у нас бе заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, който отговаря за единния цифров пазар, и голямото говорене веднага започна.
"Ускореното развитие на електронното управление е сред приоритетите на правителството. Целенасочената работа в тази посока ще бъде от полза за гражданите и бизнеса и за икономиката като цяло", заяви министър-председателят Бойко Борисов на срещата си с Ансип. Той подчерта също така, че преимуществата на България са широколентовият интернет, отделянето на средства за разширяване на достъпа до него, както и добрите български ИТ специалисти.
Като бивш премиер на Естония Ансип много добре знае какво е да направиш електронно правителство, както трябва. А на нас Борисов и през 2011-а ни обещаваше, че ще ускорим въвеждането на е-управлението. Тогава даже се предвиждаше естонски експерти да ни направят показно и за шест месеца дигитализацията да е факт, само че още рием почти там, където бяхме и преди четири години. Това, разбира се, не попречи на министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски да се направи на по-католик от папата и да се похвали пред комисаря от Брюксел, че вече сме инициатори на подготовката на проект за свързване на оптичната телекомуникационна инфраструктура на България, Румъния и Сърбия. По думите му развитието на информационните технологии щяло да даде тласък на икономиката в Северозападния регион и ръководството на ведомството вече провело серия от срещи както с представители на Сърбия и Румъния, така и на Европейската комисия, за да ускори процеса.
Според Московски нито една от започнатите досега процедури не била забавена и всички проекти са в крайна фаза на изпълнение. Като пример министърът посочи изграждането на мрежи за достъп до високоскоростен интернет в отдалечени райони на страната с близо 40 млн. лв. финансиране по оперативната програма "Регионално развитие". Тази инфраструктура трябва да обхване 29 общински центъра, обществените институции и училищата. За какво им е обаче на хората, да речем, в общините Димово, Белово или Ружинци бърз интернет, при положение че нямат пътища, а и цифрова телевизия трудно хващат? При огромната безработица и бързото обезлюдяване на тези места може би е редно Московски да каже и кой ще ползва новите технологии.
Предоставянето на е-услуги и електронният обмен на информация между администрациите също продължават да буксуват – въпреки изхарчените милиони. България е предпоследна в ЕС по брой на интернет потребителите, попълващи и подаващи формуляри онлайн. Едва 13% от гражданите у нас използват тази "благодат", докато останалите се редят на опашки, попълват безкрайни хартиени документи, плащат такси за ненужни печати… Големите надежди днес се възлагат на проектозакона за електронна идентификация, който идната седмица щял да бъде пратен за съгласуване в министерствата и ведомствата. Остава да се надяваме, че това няма да трае още четири години…
На този български фон от полуистини и е-заблуди Старият континент вече върви към общ дигитален пазар, чиято концепция ще бъде представена на 6 май. "Европа се нуждае от общ цифров пазар и той ще носи по 5 млрд. евро на година", обясни Андрус Ансип, който участва и в откриването в София на най-големия европейски форум за цифров бизнес CEEDS'15 by Webit. Според естонеца всеки ден хората и предприятията в ЕС се сблъскват с множество пречки – от блокиране на достъпа на географски принцип или неефективност на трансграничната доставка на колетни пратки до несвързаност на електронните услуги. Цифровите услуги твърде често остават ограничени от националните граници. Затова Европейската комисия е определила за свой приоритет премахването им и работи, но наистина, за преодоляването на този проблем.
"Ние сме свидетели на дигиталната трансформация, която променя живота ни, обществото ни, индустриите, които познаваме. Тя ще засегне всеки човек в тази зала, в региона и в света. Ако искаме Европа да заеме полагащата й се роля и да започне да влияе на политическите решения, е изключително важно да направим необходимите промени в образователната и законодателната система, здравеопазването и транспорта, но най-вече да започнем да насърчаваме предприемачеството, защото част от най-успешните компании през последните години са тези, които основаха бизнеса си на принципите на споделената икономика. И макар това по никакъв начин да не се вписва в сегашната правна система, тяхната пазарна стойност конкурира тази на най-големите световни банки с вековни традиции", отбеляза организаторът на събитието Пламен Русев. Той призова политиците да не бъдат така пасивни, а да управляват и да се включат в промените.
*При посещението си в България заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип остро критикува отлагането на отмяната на роуминг таксите. И се обяви против обсъждания в момента модел – 5+5+5, който включва 5 минути за разговори, 5 есемеса и 5 мегабайта мобилен интернет на цената им в собствената държава на потребителя. "Трябва да забраним таксите изцяло. Всички кандидати за председатели на Европейската комисия са обещали това по време на последните избори и сега са длъжни да спазят това обещание", изтъкна Ансип.
*Обществените поръчки трябва да се провеждат изяло онлайн, е мнението на заместник – председателя на Еврокомисията. Той посочи Италия, която пести около 3 млрд. евро годишно от електронните конкурси. По думите му е необходимо именно Европейската комисия да е пример за това, както и за въвеждането на е-фактури.
