Правителството все още успява да запази доверието си на равнището от началото на годината, показват последните социологически проучвания. Интересното е, че отрицателните оценки към кабинета и работата му се увеличават за сметка на неутралните, но подкрепата за него остава в същите граници около 23 процента. Разбира се, най-твърди са привържениците на партия ГЕРБ, докато симпатизантите на коалиционните й партньори са доста разколебани.
Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25 процента. Мнозинството от привържениците на РБ – едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия – се изместват към неутралната позиция (55%). Сред поддръжниците на АБВ и Патриотичния фронт пък е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33 и 43%, коментират социолозите от „Алфа Рисърч“.
Краят на правителството „Орешарски“ и последвалите месеци бяха свързани с повишена политическа и икономическа тревога, която се разсея със съставянето на новия коалиционен кабинет и беше отчетен лек растеж на доверието в институциите и увереността по отношение на икономиката и личните финанси. Този кредит на доверие е характерен за началото на всеки управленски мандат. След него логично идва етап на нормализация – проявява се закономерната плавна ерозия в обществения комфорт на властта, коментират социолозите. Първите признаци на тази ерозия се забелязаха още в началото на март и се потвърждават и през април.
Така причината за спадането на доверието и покачването на недоверието е нормалното за политиката у нас постепенно изхабяване на подкрепата за управляващите в хода на мандата. От друга страна обаче, правителството продължава да стои стабилно – въпреки всичко случващо се през последните месеци – обвиненията в съглашателство с ДПС, бедствията, причинени от снеговалежите, повече говорене за реформи, отколкото реални действия. И това е, защото ГЕРБ и Бойко Борисов нямат алтернатива. Именно безалтернативността на Борисов и дефицитът на лидери са като че ли най-жалкото в настоящата политическа ситуация. Но то е, което "бетонира" министър-председателя и формацията му в центъра на политическата сцена и политическия живот у нас. Когато нямаш достойна конкуренция, искаш или не, ставаш монополист. С всички позитиви и негативи от това.
Състоянието на партийната ни система в момента се доближава максимално до еднополюсен модел, в който има един силен център – в лицето на ГЕРБ, и две партии, които се борят за второто място – БСП и ДПС, обяснява политологът Димитър Ганев. Той дори не изключва възможността в рамките на местните избори през есента партията на Лютви Местан да излезе с едни гърди пред социалистите.
"Този създаден на парламентарните избори еднополюсен модел може да предложи една много интересна картина, в която ГЕРБ да спечели кметските избори във всички областни градове, без бастионите на ДПС", прогнозира политологът. По думите му на тези местни избори ще се отчетат утвърждаване и разширение на Бойко-Борисовата партия, както и едно отстъпление на позиции на БСП, а така също и затвърждаване на влиянието на ДПС. Според Ганев известни шансове има и Реформаторският блок в по-големите градове – нетолкова за кметове, колкото за присъствие в общинските съвети. Патриотичният фронт, ако запази своята монолитност, също ще разшири представителството си в местната власт.
Въпреки проведения наскоро конгрес на БСП не се забелязва партията да възвръща кондицията си. Напротив! Тя изглежда все така объркана и неспособна да се съвземе след катастрофалната загуба на последните парламентарни избори. И макар че прекият сблъсък Миков – Станишев беше избегнат на форума, и беше утвърден нов "ляв курс" – със силен проруски акцент, излъчваните послания са все още противоречиви и неясни. Единственото ясно е, че поне засега "брюкселският" дневен ред на левицата, защитаван от Станишев, остава на заден план. Кадровата банка на Столетницата също е доста поизпразнена. Левите функционери повтарят като мантра, че трябва да привлекат млади хора в партията, и ще направят всичко възможно това да стане, само че по начина, по който тръгват – отново със заклинания и лозунги, е много съмнително, че това ще се случи.
Наблюдатели на политическите процеси у нас предричат погром на социалистите на кметския вот. Те можело да не успеят да спечелят дори един-два областни града. В момента БСП има градоначалници в Сливен, Ловеч, Търговище, Разград, Шумен, Видин. Те обаче не блестят с особено успешно управление и много лесно могат да бъдат изместени от силни кандидати на ГЕРБ или ДПС.
От „Екзакта Рисърч” отчитат, че след конгреса на БСП се регистрира минимално покачване на електората на тази партия с 1 процент. Но този "бонус" може да се стопи като пролетен сняг до есента, ако наложителните реформи в партията продължават все така колебливо. Показва го и фактът, че рейтингът на одобрение на Михаил Миков остава без промяна – 16 процента. Общественото доверие към лидера на БСП е по-слабо от това, което се регистрира за други знакови лица на левицата като Мая Манолова, Корнелия Нинова, Георги Кадиев и Янаки Стоилов.
Социологическата агенция на бившата шефка на НЦИОМ Лидия Йорданова засега е единствената, която тества и Велизар Енчев. Наскоро независимият депутат сформира движение "Българска пролет". През април той е одобряван от 15% от българите. Интерес към формацията на Енчев проявяват най-често привърженици на "Атака", на БСП и на АБВ. Така че с потенциала на гражданско недоволство ще се укрепва и алтернативата на сегашното управление. Отделен въпрос е дали Енчев, или някой друг ще съумее да го консолидира и насочи в правилната посока, или за пореден път той ще бъде разпилян.
