Корпоративна банка пое по необратимия път на несъстоятелността. Това че БНБ ще обжалва началната дата на неплатежоспособност на Корпоративна банка, по никакъв начин не спира решението на Софийския градски съд. Временните синдици Лазар Илиев и Росен Ангелчев вече са преназначени като постоянни. Няма пречки, ако не от 24 април, то от 27-ми април, да започнат процедурите по несъстоятелност на банката. Те включват първо опис и оценка на активите и имуществото й – за това законът е отделил 30 дни. Следва приемане на списъка на вземанията и изготвяне на
програма за осребряване на активите
В тази програма трябва да има подробно описание на активите, оценката им, методите за осребряването им, както и срокове и прогнозна оценка за получените от тези действия средства. Програмата обаче става работен документ само след като бъде приета от главния надзорник на синдиците – Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ). Той може да поиска тя да бъде коригирана или да бъде пренаписана изцяло. В тези случаи ФГВ дава препоръки в каква посока да са промените.
Паралелно с изготвянето на програмата синдиците са длъжни да предприемат всички необходими действия по охраната и попълването на масата на несъстоятелността. Част от тези действия са и
исковете за отмяна на цесии и прихващания
Специално за тях синдиците вероятно ще изчакат решението на съда по жалбата на БНБ, защото началната дата на неплатежоспособността на Корпоративна банка е от съществено значение за оформянето на отменителните искове. Всъщност тя показва от кой момент длъжниците и кредиторите на банката са знаели, че тя може да фалира. От момента, в който те са знаели това, сделките им по прихващания и цесии могат да се смятат за увреждащи интереса на други кредитори на банката.
Не е ясно дали в рамките на следващите два-три месеца двамата синдици трябва да изготвят
частична сметка за разпределение
на паричните активи на банката. Според Закона за банковата несъстоятелност това става, когато тези активи включват над 10% от масата на несъстоятелността. В този смисъл е добре да се знае с какви средства по сметки и с какви вземания по депозити разполага Корпоративна банка. Сегашните синдици – още докато бяха със статут на временни – не си направиха труда да публикуват в отчетите си данните за паричните наличности, за вземанията на банката по нейни депозити и за вземанията по кредити, както и за текущите постъпления. В докладите няма данни и за задълженията на банката към различни нейни кредитори. Затова в случая ще ползваме информацията от последния доклад на квесторите на банката Станислав Лютов и Елена Костадинчев, описващ състоянието й към 18 март 2015-а. В него се казва, че
паричните средства
на Корпоративна банка са 406.9 млн. лв. плюс още 162.3 млн. лв. вземания от банки. Или общо около 569 млн. лева. Пак според този доклад общият размер на задълженията на банката е 5.621 млрд. лева. С други думи, ликвидните средства са над 10% от задълженията и на базата на тях може да бъде изготвена частична сметка за разпределението им между кредиторите. Тук има да се умува по въпроса дали от тези пари трябва да бъдат извадени разходите за издръжка на несъстоятелността на банката и за каква сума ще става дума. Припомняме, че
разходите за издръжка
които към момента са между 2 млн. и 2.5 млн. лв. на месец също се одобряват всеки месец от Фонда за гарантиране на влоговете. В тях влизат заплатите на синдиците, на останалия персонал на банката, разходите по охрана на имуществото и по водене на съдебни дела.
Специално
заплатата на синдиците
през първите шест месеца от несъстоятелността е твърда величина. Тя се определя от Фонда за гарантиране на влоговете и по закон е в диапазона между 10 и 30 минимални работни заплати. След шестия месец възнаграждението на синдиците става процент от осребрената през съответния месец маса на несъстоятелността. Конкретният механизъм за определяне на месечното възнаграждение е описан в Наредба № 33 на БНБ и може да достигне до 5% от събраните през месеца средства (ако те са от постъпления по предоставени от банката кредити или от продадени обезпечения по тях).
Важното е, че според цитираната наредба сегашните близо 569 млн. лв. не могат да бъдат вземани предвид при определяне на възнагражденията на синдиците след шест месеца. Така че няма пречка те да бъдат включени в частична сметка за разпределение между кредиторите на банката. Единствената причина това да не бъде направено е, ако синдиците получат заявления, че има интерес към
покупката на активите на банката като предприятие
Такова заявление могат да правят само банки или специално създадени за целта дружества, които са получили от БНБ предварителен или, казано по друг начин – условен банков лиценз. Стигне ли се до такива преговори, отново може да стане актуален лайтмотивът за
сделки на стойност от 1 лев или 1 евро.
Защото подобни продажби изглеждат по следния начин: купувачът плаща на синдика 1 лев или 1 евро и се ангажира в тридесетдневен срок след покупката да разпредели между кредиторите на банката определена сума. Тя е същинският предмет на сключения договор. Тази сума е процент от активите и се базира на тяхната оценка. В случая с Корпоративна банка – ако вземем предвид паричните й наличности, вземанията от други банки и просрочията по кредити, въпросната оценка едва ли би могла да е по-голяма от 1.3 млрд. лева. Което означава, че при подобна цена
кредиторите на банката ще си получат до 23% от вземанията си
Въпросът е, че ако оценката е такава, не са много банките у нас, които могат самостоятелно да платят такава цена. Реално погледнато, само първите четири според активите си кредитни институции у нас (при това с чуждестранен капитал) могат да се включат в подобна операция. Евентуалната сделка би била по-лесна, ако се създаде пул от банки, които да участват в нея. Но пък в сегашната ситуация едва ли има кредитна институция, която би се натискала за такава покупка. Ще бъде интересно, ако към активите на КТБ проявят интерес чуждестранни инвеститори. Но и това е малко вероятно, защото издаването на временен банков лиценз, особено при сегашното ръководство на БНБ, е доста сложна работа.
