България може и да е държавата с най-ниски заплати в Евросъюза, но за сметка на това е новатор в трудовото законодателство. На дневен ред от лятото идват еднодневните трудови договори, които според изчисленията на социалния министър Ивайло Калфин ще дадат хляб на между 60 000 и 100 000 сезонни работници. Те ще берат плодове, ще събират зеленчуци или рози, а в края на работния ден чинно ще се редят на опашка, за да получат надницата си срещу разписка. Заплатите на "еднодневките" ще се изчисляват на базата на 383 лв., колкото е минималният доход в сектора. Което значи, че след удръжките на ден ще се полагат чисто по около 13 лева "на калпак". Изработеното време обаче няма да се признава за трудов, а само за осигурителен стаж.
От своя страна работодателите ще вземат договорите от Инспекцията по труда, след като представят платежно за предварително внесени здравни и социални осигуровки по тях. Удръжките за бизнеса ще са по около 5 лв. на ден за един работник, а според Калфин с този тип контракти ще бъдат подпомогнати производители, които кампанийно имат нужда от много хора за кратък период. Улеснение е, че няма да се изисква длъжностна характеристика или заповед за прекратяване на краткосрочния договор, но ще има лимит за брой наемания на един и същ работник. Идеята на предстоящите промени е всички по веригата да са доволни. Държавата да си събере около 30 млн. лв., които сега се губят в сивата "земеделска" икономика, работодателите да спрат да наемат берачи "на черно", а безработните на социални помощи да не се чудят как да се скрият от трудовите инспектори на полето.
Намерението е добро, но реализацията му ще е много трудна. Както казва един коментатор в интернет форумите – "колко много бумащина за 13 лева…". Първо служители на наемащата фирма трябва да попълват формулярите от трудовата агенция, после да раздават разписки за изплатени суми и накрая да разписват удостоверението за прослужено време, с което се доказва осигурителният стаж. Както вече някои работодатели посочиха, бизнесът ще трябва да наеме двама-трима души само за да попълват ваучери. Отделно от това стимулът за земеделците да "изсветлят" бизнеса си определено липсва. Всеки нает човек ще им донесе по 150 лв. допълнителни разходи месечно, без да броим бюрократичните разправии. Доста по-удобно ще им е да дадат парите "на ръка" или да плащат с граждански или срочен договор, пък работникът ако ще да се осигурява.
По-практичната опция е да се изчисляват отработените часове и в края на сезона да се тегли чертата за пред данъчните. Друг е въпросът, че плащането на осигуровки преди свършена работа не е възможно според сегашните нормативи. А и ако един земеделец вземе например 1000 ваучера и внесе за тях в хазната 480 лв., откъде може да е сигурен, че ще намери необходимите му работници и дневните му договори няма "да изгорят"? Доста висящи въпроси, на които за месец трябва да се намери отговор.
Институтът за пазарна икономика направи проучване как стоят нещата с временните договори в редица европейски страни. В него не се вижда схема, подобна на предлаганата от Калфин. В Португалия се наемат работници в селското стопанство или в туризма с 15-дневни договори, а работодателите уведомяват за това съответните служби по електронен път. В Румъния има "дневни работници", на които се плаща след всяка смяна, но работодателите попълват регистър за наетите и внасят за тях веднъж месечно. В Литва съществуват бизнес сертификати, които изискват да се заплати фиксирана сума като вид подоходен данък преди започване на дейност.
Доста по-рационално е предложението на Калфин задължителният работен ден да бъде намален от 8 на 5 часа. Така фирмите и служителите ще получат възможност да въведат по-гъвкав работен график в зависимост от нуждите си. Предвидено е работникът да се труди по пет часа един или два пъти в седмицата, а да отработи пропуснатото в останалите дни. Така например майките ще могат да се грижат сами за болните си деца или пък да свършат неотложна лична работа без лоши последствия за кариерата и за производството. Бизнесът все пак ще има право да определя кои да са задължителните пет работни часа, както и да фиксира 12-часов период от денонощието, в който може да стане компенсацията. Отработването не бива да излиза от задължителните по трудов кодекс 12-часова междусменна и 48-часова седмична почивка.
Новите текстове дават възможност ръководителят да позволи на служителя си да покрие работните часове и от вкъщи. В промените в Кодекса на труда е заложено и двегодишно майчинство за жените, родили трето или последващо дете. Увеличението на домашния престой за многодетните майки обаче трудно се вписва в курса към модернизация на трудовия пазар, а и ще донатовари социалната система.
