Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Индустриалното производство на Япония буксува, а и търговията не върви. Централната банка на Страната на изгряващото слънце продължава своята програма за подпомагане на банковата система, наливайки й пари.
Производствената дейност на китайската икономика се сви до ниските нива отпреди година. Големите търговски банки в Китай продължават да увеличават дела на лошите си кредити, докато Централната банка всячески се опитва да облекчи тегобите им, намалявайки задължителните резерви.
Активността в Европа също забавя темпове, като нещата не са розови и в сферата на услугите. В същото време инфлационният индекс продължава да флиртува с нулата. По всичко изглежда, че ЕЦБ ще изпълни своята програма за финансово облекчаване на кредитните институции така, както беше обявена. Това означава, че до есента на следващата година банките ще се сдобият с общо 1.14 трилиона евро свежа ликвидност. Проблемът обаче идва от факта, че емитентите в еврозоната не издават със същото темпо книжа, с което ЕЦБ и инвеститорите ги купуват.
Помощ може да дойде от Джанет Йелън, председател на Федералния резерв. Въпреки лошите данни за състоянието на американската икономика тя може да даде сигнал за по-скорошно от очакваното вдигане на лихвите на САЩ. Така ще подтикне американските инвеститори да разпродадат притежаваните от тях книжа, в това число и издадените от европейски емитенти. Според статистиката презокеанските инвеститори притежават половината от книжата на Европа.
Фактите, че световната икономика буксува и пари има в изобилие, бяха игнорирани за сметка на слуховете, че щатските лихви ще растат по-бързо от предвиденото. Непосредствено преди края на двудневната среща на Фед в сряда вечер (29 април) инвеститори и дилъри поголовно разпродаваха щатските и германските държавни книжа, цената на които олекна съответно с 1 долар и с 1 евро. Книжата и на другите страни от еврозоната не бяха пощадени. Така едномесечните печалби бяха изтрити само в рамките на няколко часа. Загуби претърпяха чешките и полските облигации, както и латвийските.
Единствено в полезрението на купувачите останаха българските еврооблигационни емисии и цената им се повиши до небесата. За последната една седмица най-дългосрочните ни емисии, с падежи 2035-а и 2027 г., добавиха по 80 евроцента към котировките си, влизайки убедително в отбора на печелившите. С по-скромните 60 евроцента поскъпнаха и следващите ни две еврооблигационни емисии с падежи септември 2024-а и март 2022-ра. Носената от тях възвръщаемост се понижи и вече е 2.25% и 1.95% на годишна база.
Еуфорията от външните парични и капиталови пазари беше привнесена и на вътрешния вторичен междубанков пазар на ДЦК. С половин лев поскъпна облигацията с падеж след десет години, при което доходността й се понижи до 2.27% на годишна база. С 40 стотинки повече се продаваха и петгодишните левови държавни облигации, като доходността им се плъзна до 1.12 на сто.
Цените на българските облигации като цяло се повишиха в резултат на желанието на инвеститорите да се сдобият с книжа, носещи добър доход при разумен риск. За сравнение, шестгодишните германски и 12-годишните швейцарски книжа на практика се търгуват при 0% доходност.
Министерството на финансите е предвидило в емисионния си календар за май да реализира общо 100 млн. лв. номинална стойност чрез две емисии с падежи след пет и след три години.
