Дружествата от мебелните предприятия искат и очакват ясен диалог с Министерството на земеделието и храните по въпроса за осигуряването на суровина за тях. Това поясни Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Позицията на професионалистите е, че не е добре да се изнася едра дървесина. По-добре е да се преработва у нас и да изнасяме готови изделия.
Важно за оцеляването на мебелните фирми е да се установи работещ механизъм за снабдяването им с дървесина. В момента те сърбат "кашата", забъркана от лобиране, от разнопосочни интереси и от неясни правила. Очакванията на хората от бранша са държавните органи да ограничат добива на нискокачествен материал, защото той пък предопределя ниското качество на готовото изделие.
Проблемът с липсата на дървесина коментира и земеделският министър Десислава Танева. Но според нея тази година той се е получил заради лошото време. През миналата година само 4% от изнесената дървесина е била годна за използване от мебелната индустрия. Хората от сектора очакват мораториума за износ на дървесина, който е наложен в момента да подобри ситуацията – това поне твърди анализ на Министерството на земеделието и храните за причините за недостига на суровината.
Дървообработващата ни промишленост работи основно с местни суровини. Качествените горски масиви обаче са на по-високите места на планините. В повечето случаи до тях няма удобни пътища, за да се извозва суровината, което оскъпява транспорта, а впоследствие и цената на изделията. Затова и повечето от предприятията в отрасъла не работят с пълния си капацитет.
У нас се внасят минимални количества трупи и дъски с високо качество предимно от бук и дъб, както и тополови трупи за шперплатената промишленост. Делът на вносните суровини в процентно отношение не е значителен, но вече има решаващо значение за производителите на фурнир, шперплат и висококачествени бичени материали да задоволят потребностите си от висококачествени суровини.
Според Красимир Дачев – собственик на "Свилоза" в Свищов, сега интензивна сеч има в по-ниските, удобни места, близо до селищата. В същото време има гори, в които няма достъп заради липса на пътища, и в тях не е имало сеч вече 40 години, казва предприемачът.
Хората от бранша настояват и за дългосрочни договори. Според Христо Йовчевски от троянската фирма "Рико стил" това дава възможност да се планира дейността, да се търсят клиенти, да се набавя ритмично необходимата суровина. Иначе се налага запасяване винаги когато се намери подходяща дървесина да се замразяват пари в "склада", а това неминуемо води в някой момент до задлъжняване към някого по веригата (доставчици, данъци и др.). На същото мнение е и Иван Тотковски, собственик на "Троя стил пласт" ООД от Троян.
Сега обаче не е ясно на каква суровина може да разчита бизнесът. Някои от производствата – на хартия, на плоскости например, могат да използват и технологична дървесина, отпаднала при дървопреработката при санитарна сеч. В същото време мебелната индустрия има нужда от едра дървесина. Искането на бизнеса е именно при нейната експлоатация да има по-голям контрол, защото тя намалява. "За съжаление някои частни фирми вече са се изхитрили и са внесли машини, с които могат да раздробяват всякакъв вид дървесина и после да я изнасят като пелети без проблеми", подсказва друг проблем собственикът на свищовската "Свилоза" Красимир Дачев.
Огромен проблем на фабриките от дървообработващата и мебелната промишленост е финансирането, тъй като около 70% от тях са малки предприятия. Ограниченият достъп до европейско финансиране също не работи в полза на сектора. Причината е, че от години той се определят като "нискотехнологичен". А истината е, че в някои фирми има модерно оборудване, което е купено главно с кредити, а не със субсидии. Така че фирмите трябва да работят, за да могат да ги върнат.
Перспективите пред бранша се свързват с овладяването на нови пазари. Тук държавата също може да помогне, като подкрепи участието в международни изложби, където се вижда кой какво може да произведе, да се сравни с конкурентите, но и да срещне партньори… Водещите експортни пазари за българските мебели са в Европа – в Германия, в Италия, в Гърция, във Великобритания и във Франция. Важно е държавата (и фирмите) да изработят визия за излизане и извън Евросъюза. Така или иначе Старият континент вече е преразпределен, а ние ще трябва да търсим мястото си в Русия, в Казахстан, в Беларус, а и в Арабския свят.
Конкурентите ни на нашия пазар също не са малко, но най-голямата заплаха са фирмите от Китай, чийто внос се разширява. Той често е нерегламентиран, за него не се плащат мита, което прави продукцията им значително по-евтина. Освен азиатския гигант предприятията ни трябва да мерят сили и с полски, немски, италиански, френски, турски, румънски компании.
