Много обвинения в лобизъм и оправдания изпълниха залата на Народното събрание в сряда (29 април) при дебатите по предложените промени в Закона за пазарите на финансови инструменти.В крайна сметка няма да има глоби за публичните компании, собственици на земеделска земя у нас, ако сред акционерите им има лица, които не са граждани на Евросъюза, в т.ч. и от офшорни зони. Това стана с последните промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, които депутатите изгласуваха на второ четене. Промяната се наложи и защото Еврокомисията изрази недоволството си от въведената в документа мярка.
През февруари в Парламента се реши всяка такава нередовна фирма да плаща по 100 лв. за един притежаван декар ниви, като санкцията влизаше в сила от 1 май. При повторно нарушение санкцията се утрояваше. Народните избраници от Реформаторския блок обаче, с подкрепата на ГЕРБ и Патриотичния фронт, загрижени за чуждестранните инвеститори, набързо внесоха и си изгласуваха отлагане на този срок с пет месеца. Така той ще се задействат от 1 октомври.
Именно изнесените от безнеса данните послужиха като аргумент на реформаторите за законовата промяна.Според хората на Радан Кънев тя е в подкрепа на дружествата, които се търгуват на "БФБ-София", а и така няма да гоним инвеститорите, които избират България да вложат парите си. От ДПС, които най-яростно опонираха, приеха поправките като атака срещу кампанията им срещу офшорките. Най-главитият измежду тях Йордан Цонев обяви: "Това е един от основните начини да се перат пари. Офшорна компания отива на борсата и купува акции от инвестиционна компания, която има земи".
С отменените санкции за публичните дружества страната ни покри част от изискванията на Брюксел. В българския закон обаче присъства и изискването за уседналост, тоест собствениците на земя да са пребивавали поне пет години в страната ни. А по тази линия наказателната процедура може би ще продължи.
Не по-малък е и скандалът с отмяната на параграф 8 от Закона за приватизация и слредприватизационен контрол, макар и приета отново под натиск от Еврокомисията след заплаха от санкция. По този начин Агенцията за приватизация изгуби правото си да запорира имуществото на дружество, което е продала, както и това на купувачите му, неизпълнили задълженията си по сключения договор за раздържавяване. Според изискването на Еврокомисията нашите правила не били в съответствие с европейското законодателство, което изисква еднакво третиране на инвеститорите и поради тази причина, след мотивираното становище на Европейската комисия наказателната процедура срещу страната може да отпадне.
Параграф 8 беше приет през март 2007-а при все че и тогава имаше доста критики към него. Замисълът му бе да се противодейства на недобросъвестните купувачи. Премахването му сега силно намалява възможностите на държавата да си защити интересите и тези, които подлежат на контрол, по-лесно ще могат да изпразват приватизираните дружества.
…………..
14.7.2015 Преса, средният размер на земята у нас е 5.5 дка, каза кирил Стоянов н-к отдел Държавен позелен фонд и комасация в МЗХ.
в Холандия където е проведена цялостна комасация, почти всички стопанства със среден размер около 400 и 500 дка са разположени на едно място. Уедряването на земята всъщност увеличава и цената й.
реституцията на нивите почти е приклячила. вече са останали съвсем малко случаи за решаване. Това означава че ичмаме нужда от нови и модерни закони които да уредят поземлените отношения.
…………
