Щатският долар падна рязко към еврото на 29 април часове преди да приключи съвещанието на паричния комитет на Федералния резерв, започнало ден по-рано. Причина бе символичният ръст от едва 0.2% годишно на американския БВП, отчетен за първото тримесечие при прогнозирано от Уолстрийт увеличение от 1 процент. Статистиците от администрацията обясниха забавянето на американското стопанство с мощния ръст на зелените пари спрямо останалите основни валути, с нарушенията в бизнеса и по-слабия внос и износ заради лошото време и ниските цени на петрола.
В интерес на истината, поевтиняването на зелените пари започна след новината за неочаквания спад на доверието на американските домакинства в икономическата перспектива на страната през април. Той стана обект на коментара на Камила Сътън – главен валутен стратег на "Скотиа банк" в Торонто, че "сегашният период на слабост на долара набира скорост и вероятно ще се задълбочи", като може да се очаква ново обезценяване в краткосрочен план. Сътън се оказа в ролята на пророк, защото американската валута потъна до 1.1150 щ. долара за едно евро в следобедните часове на 29 април и е напът да падне до 1.12 долара за едно евро.
От слабостта на американската валута се възползва единната европейска парична единица, подкрепена от вдъхващи оптимизъм новини за икономическото възстановяване на еврозоната. Европейската централна банка съобщи официално на 29 април, че кредитирането на домакинствата и на компаниите от общността се е увеличило с 0.1% през март спрямо същия период на 2014-а, което се случва за първи път за последните три години. В сравнение с февруари ръстът е с 0.2 процента. Това означава, че рекордните по размер парични стимули най-накрая са достигнали, макар и плахо, до реалната икономика. Според оценките на ЕЦБ икономическият растеж на еврорегиона ще бъде 1.5% през тази година и ще достигне 2.1% до 2017-а – скорост, която не е постигана от 2007-а насам.
Междувременно експертите продължават да обсъждат дали дефлацията няма да бъде детронирана от растящите цени на суровия петрол и да се окаже следващото предизвикателство пред финансовите пазари и паричните стратези. Няма единно мнение и каква точно промяна на нефтените котировки би повлияла на растежа и на инфлацията. Главният икономист на "Дойче Банк" Торстен Слок твърди, че 50% ръст на цените на петрола ще доведе до 0.9% повишение на базовата инфлация в САЩ през следващата година.
Каре на подложка в текста
Икономисти на "Ю Би Ес" пък са пресметнали, че поскъпване на суровия петрол с 15 щ. долара ще качи американската инфлация с 0.6% година по-късно, 25 щ. долара ще прибавят 1% към инфлацията, а 35 щ. долара – 1.4 процента. Оценките им за еврозоната са малко по-ниски: 15 щ. долара увеличение за барел гориво ще добави 0.5% към инфлацията; 25 щ. долара – 0.8%, и 35 щ. долара – 1.1 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше изключително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3038.6 млн. евро (5943 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.
