Почти целият морския бряг бил частна собственост, това стана ясно по време на дебата на организираната в парламента кръгла маса под наслов "Актуални проблеми на устройството и опазването на българското крайбрежие". Над две трети от крайбрежната ивица в 100 метровата зона от изключителната държавна собственост се превърнала в частна. Въпреки че цяла камарила държавни и общински служители са се "потрудили" да разпродадат терените до брега, виновни няма. От общо 4654 дка с дюни по морето 3273 дка са в частни имоти, сочат последните замервания, съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Цели 2600 дка в общо 140 частни имота вече са в урбанизирани територии. Държавните имоти са останали едва 1046 дка, а останалите са общинска собственост. "Залепени" до морските плажове са 2807 дка частни терени. Останалите попадат в така наречената зона "Б", която е на над 100 метра от плажа, посочи Павлова. За това безобразно раздаване на ивицата от "услужливи" чиновници са подавани десетки сигнали в прокуратурата, но всички те са потъвали в небитието.
На дебата в Народното събрание се бяха събрали представители на над 20 екологични и бизнес организации, за да нищят въпроса как сега управляващите да отвоюват обратно тази инак изключителната държавна собственост, за което настояват природозащитници и граждански организации. Силен отпор обаче на това намерение дават инвеститорите, които се позовават на Конституцията и неприкосновеността на частната собственост. Без, обаче да споменават за неприкосновеността на държавната.
Министерски съвет вече внесе в парламента промени в Закона за устройство на територията, които предвиждат забрана за строителство във свлачищни райони, както и връщане към двуинстанционното производство за обжалване на разрешенията за строеж. От бизнеса пък предложиха "изключителната държавна собственост" да остане частна, но да се въведе категорична забрана за строеж върху нея.
Наложената забрана защитава дюните от застрояването в държавните терени, но остава въпросът как тези образувания да бъдат опазвани и стопанисвани в частните имоти, не скри притесненията министър Павлова. Тя припомни, че с промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от 2014-а в зона А, която е на 100 метра от брега, има само в неурбанизираните територии, а за урбанизираните трябва да се спазват изискванията на устройствените планове. Министърът на регионалното развитие е наясно, че се изправя пред сложен юридически казус, но търси всички възможности той да бъде решен и да се намери най-доброто решение за опазване и стопанисване на дюнните образувания на територията на частните терени. Концесионерът на къмпинг "Юг" Ризов, където беше излят бетон върху дюните при "законово" спазена процедура за урбанизирана територия призова тези 3273 дка дюни, които са частни да си останат такива, но да се забрани строителството върху тях.
В същото време министъра на околната среда и водите Ивелина Василева обяви, че близо две трети от Черноморското крайбрежие попадат в защитени зони по екологичното законодателство. Става въпрос за 2-километровата ивица от брега към сушата, която е с обща площ от 664 000 декара. От тях защитени зони и територии са 426 000 декара по законите за биологичното разнообразие и за защитените територии и по директивите за местообитанията и за птиците. Това е 64 на сто от Черноморското крайбрежие, посочи министър Василева. Според нея, дюните заемат площ от 99 432 декара. Василева призова час по-скоро да се изясни каква е отговорността на собствениците на имоти с дюни, които не попадат в защитени зони.
Както обясни Димитър Кацов от гражданското сдружение "Да спасим Карадере", проблемът е, че много действащи устройствени планове са приети без екооценка. И именно въз основа на тези планове, които според него са незаконни, общинските съвети са приели подробни устройствени планове и така диви плажове са станали урбанизирани територии. Кацов призова, тези актове трябва да бъдат обявени за нищожни.
Министър Павлова не можа да одаде точна информация колко от дюните вече са застроени, но обаче обеща до края на май дълго чаканите специализирани карти на дюните и плажовете да бъдат готови. От юни ще започне пренасянето на информацията от специализираните карти в кадастралната карта, за да се възможност на заинтересованите лица да я обжалват, ако сметнат че са нарушени интересите им.
Още по темата на стр.26
