Растящият китайски фондов пазар обсебва вниманието на инвеститорите, но все пак остава свободно кътче и за тържището на акции в Будапеща, чиято пазарна оценка се е увеличила с 30% през последните 12 месеца, точно колкото е ръстът и на борсата в Шанхай. А това е над 20% в доларово изражение.
В подем е и цялото унгарско стопанство, което вече не изостава от полското, давано периодично за пример. БВП на Унгария нарасна с 3.6% през 2014-а, а Унгарската централна банка прогнозира и ръст с над 3% за тази година. При това в отсъствието на инфлационен натиск, което ще даде възможност на централните банкери да понижат лихвите.
Междувременно унгарският форинт е стабилен точно когато турската лира, южноафриканският ранд и валутите на други значими развиващи се пазари потъват по-дълбоко – забележителна разлика в сравнение с положението отпреди няколко години, когато икономиката се свиваше, унгарската парична единица едва се държеше над водата, а премиите за застраховане на унгарските дългови инструменти бяха стигнали до тавана.
Промяната е обусловена от редица фактори. От една страна, са по-ниските цени на суровия петрол, а от друга – съживеното потребление в Германия, където отива голяма част от унгарския износ. Това обаче се отнася за повечето съседи на страната. Ключовата разлика е доверието на потребителите, което в Унгария се качва много по-рязко от която и да било друга държава в Източна Европа. Унгарските домакинства печелят от повишението на реалните доходи в условията на ниска инфлация и от растящата заетост, тъй като икономиката е в подем. Най-важният фактор обаче е принудителното конвертиране на ипотечните и потребителските заеми, отпуснати в чуждестранна валута, в унгарски форинти. Което премахна огромната несигурност, потискаща потреблението.
В края на миналата година Будапеща принуди почти всички домакинства да заменят заеми в чуждестнранн
а валута на стойност 12.5 млрд. щ. долара (в голямата си част с ипотеки, сключени в началото на ХХI век и деноминирани в швейцарски франкове) в местни пари. Така оценяваният като капризен ход на авторитарния унгарски премиер Виктор Орбан се оказа мъдро решение, спасило много семейства от разорение, след като в средата на януари Швейцария се отказа изненадващо да подкрепя минималната стойност на националната си валута към единната европейска и "отвърза" франка, който бе фиксиран на 1.20 за едно евро. Този акт предизвика почти 20-процентен скок на швейцарския франк. И ако форинтът не бе принудително конвертиран към размера на дълга на домакинствата, щеше да се добави още едно натоварване от около 700 млрд. форинта (2.5 млрд. щ. долара). Разбира се, обменът докара сериозни загуби на банковия сектор, натоварен с банков налог и данък върху финансовите транзакции. Но пък скокът на швейцарската валута със сигурност би се отразил зле на лошите кредити на банките, които щяха да нараснат, ако не бяха конвертирани във форинти. Господин Орбан обаче не бе особено притеснен от банковите неволи.
Засега обаче Будапеща бере плодовете от икономическия подем и гледа тържествуващо към Полша, където половин милион домакинства все още бедстват под бремето на заемите си в швейцарски франкове. Унгарският кабинет обаче спази обещанието си от февруари към Европейската банка за възстановяване и развитие и към "Ерсте груп банк" да намали банковия налог. От 1 януари той пада от сегашните 0.53% върху банковите активи на 0.31 процента. Министърът на икономиката Михали Варга заяви на пресконференция след решението от 21 април, че данъкът ще бъде понижен още между 2017-а и 2019-а. В замяна от банките се очаква да увеличат кредитирането. Премиерът Орбан пък коментира през уикенда, че дори след намалението банковият налог в страната остава най-високият в Европа.
