Централните валутни курсове на БНБ изобщо не са задължителни за страните по гражданските и търговските договори – те могат да определят различно съотношение на валутите към лева помежду си. Но задължението, което е уговорено в една валута, трябва да бъде изплатено в същата тази валута и съдът не може да присъжда неговата левова равностойност, освен ако изрично законът не го овластява за това.
Това накратко гласи Тълкувателното решение номер 4 на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд от 29 април. Тълкувателното дело бе образувано по предложение на съдии от ВКС, тъй като между самите тях имаше противоречия по този въпрос. В резултат различните състави на най-висшата инстанция се произнасяха по различен начин: едни приемаха, че съдът може да "преизчисли" задължението (например да го обърне от долари в лева по курса към датата на падежа). Други съдебни състави обаче застъпваха становището, че съдът не може да направи това.
Поставеният въпрос не изглежда кой знае колко фундаментален на пръв поглед, защото в частните договори най-масово в момента като валута за разплащане се използва еврото, а то е с фиксиран курс към лева. Но при договори в други валути, например в швейцарски франкове, се стигна до инфарктни ситуации след резките промени в курсовете им. Немалко граждани и фирми понесоха и огромни загуби заради съдебното "преизчисляване" на задълженията им в лева.
Сега в България няма забрана търговци и физически лица да уговарят помежду си плащанията по сделки да се извършват в чуждестранна валута. Освен това няма как да се наложи на страните курс на обмяна, с който те не са се съгласили дори и когато става дума за "фиксираното" евро. "Обявеният в чл. 29 от Закона за БНБ фиксиран курс на еврото към лева намира приложение само в отношенията между БНБ и физическите и юридическите лица… Всички останали правни субекти могат свободно да уговарят курса на еврото към лева. Следователно котираните и обявени от БНБ курсове са приложими само за счетоводни и за статистически цели, като няма основание за прилагането им в отношения, по които Централната банка не е страна, освен в случаите, когато законът или договорът препращат към тях", пише в Тълкувателното решение на ВКС.
С други думи, единственото изключение, при което съдът служебно може да "преизчисли" задължение във валута по договор между частни лица, е, ако това е предвидено в закона. Във всички останали случаи дължимото трябва да се плаща във валутата, в която е уговорено. И според курса, уговорен между страните – независимо дали той съвпада с този на БНБ.
