Днес почитаме паметта на Свети Великомъченик Георги Победоносец – защитник на християнската вяра. Гергьовден е един от най-големите български празници, който се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Свети Георги е и покровител на Грузия, Москва и Каталония, а до 18 век и на Португалия.
Имен ден днес имат Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо, като у нас името Георги носят над 173 хил. българи.
Празникът се е превърнал по-скоро в семейна традиция – хубав повод да се събере цялото семейство около масата, а на трапезата задължително да присъства месо (най-често агнешко или козе). Според повелите то трябва да е от пренесено в жертва животно, защото народните вярвания гласят, че Свети Георги е покровител на земеделците и стадата. Именно по тази причина жертвоприношението се прави, за да се осигури плодовитост и здраве на добитъка. Освен това е задължително на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
Важно е да се отбележи, че в унисон с празника, обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.
Народните поверия разказват, че началото на празника се слага от стопанката на къщата, която става рано и премита двора. След това тя закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
Именно на Гергьовден за първи път от настъпилата година в дома се прави прясно сирене. На днешния ден в земята се заравя и първото червено яйце от предишния Великден, за да е плодородна нивата.
Църковните жития разказват за Георги като реален човек, който е живял по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.), като целият този период е белязан от гонения на християни. Още като юноша Георги постъпил в императорската войска и много скоро се издигнал до началник на легион (трибун). Без да подозира, че младият войн е християнин, императорът го включил в държавния съвет.
Преломния момент настъпва, когато наследява от покойната си майка голямо богатство, а първите му разпоредби са робите да бъдат освободени и парите раздадени на бедните. Постъпката на Георги била в името на Господ Иисус Христос. На война се наложило за защити християнската вяра в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния. Заради способностите и храбростта си императорът многократно го увещавал да се откаже от вярата си. Тъй като обаче Георги отказал, императорът измислял всевъзможни мъчения и изтезания – слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони, държали го три дни в яма с негасена вар, обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях, давали му да пие силни отрови. Мъченикът обаче оцелявал след всяко едно от тях, а обяснението – вярата в Христа. Заради необяснимата сила, която го запазвала жив, много хора също повярвали в Христос. Сред тях била и съпругата на императора. Това била последната капка от търпението на главнокомандващия и той разпоредил и двамата да бъдат убити. На 23 април 306 г. Георги бил обезглавен.
Мощите на мъченика се съхраняват в градчето Лод, което се намира на югоизток от Тел Авив, а в Рим е главата му. В синайският манастир "Св. Екатерина" се пазят три пръста от ръката на светеца.
Ето какво разказва и една от най- известните легенди за светията:
Разказът за Свети Георги го представя като войн на бял кон, който покосява змей, за да спаси принцеса. Случката в преданието се развива близо до град Вирит, днешен Бейрут. На връщане от поход край едно езеро в близост до град на езичници Георги се натъкнал на плачеща девойка. Тя му разказала, че местните почитат като Бог една ламя и в нейна чест всяка година пренасят в жертва една девойка. Тази година бил редът на царската дъщеря. За да прекъсне жестоката традиция, Георги се опитал да убеди царя да приеме християнската вяра. Най-накрая монархът се съгласил, но при едно условие – Георги да докаже величието на своя Бог като убие змея.
В уречения ден и час за пренасянето в жертва на девойката, Георги причакал звяра край езерото и след като изрекъл молитва към своя Бог, го покосил. След като разпрал търбуха на ламята, от там излезли всички девойки, който бил погълнал. Царят от своя страна удържал на думата си и покръстил целия град.
