Инвестиционните посредници в България са притеснени от въведените жестоки европейски изисквания. Преди две седмици депутатите гласуваха на второ четене промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, които допълнително ще затруднят дейността им. Единственото им упование е в товаКомисията за финансов надзор да се смили и да направи прилагането на европейската директива, от която произтичат промените, по-поносима. Става дума за по-дълги срокове за адаптиране и за смекчаване на някои убийствени санкции.
В края на миналата година стана ясно, че Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу България заради забавяне на въвеждането на евродирективата за контрол над инвестиционните посредници. Срокът за транспонирането на текстовете бил изтекъл още в края на 2013 г., но лобисти са забавили хлопването на мандалото за българския пазар. Нещата бяха активизирани едва в средата на миналата година. Тогава бяха изготвени промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, но заради разпускането на предишното Народно събрание и правителствените смени поправките започнаха да се гледат едва преди месец и половина.
"По време на обсъжданията изразихме неодобрението си най-вече заради огромното завишаване на санкциите за нарушения, които са немислими за мащабите на българския капиталов пазар", каза за „БАНКЕРЪ“ председателят на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници Любомир Бояджиев. Той е изпълнителен директор на ИП „Бенчмарк финанс“ и член на съвета на директорите на Българската фондова борса. Бояджиев изрази съжаление, че на европейско ниво има свръхрегулации, които се пренасят и при нас. Според него обаче директивата си е директива и тя изисква директна приложимост, но пък имаме примера на Полша, която е подходила силно адаптивно към родния си пазар. Нашите КФН и Министерството на финансите обаче били европраволинейни и не са си позволили адаптация на директивата към местните условия. Бояджиев обаче е убеден, че България ще остане без посредници, ако се въведе глоба от 10 млн. лв. за дружество нарушител. Глобата за физическо лице пък е 5 млн. лв. и би разорила всеки от участниците на пазара.
Веднага потърсихме отговор от Комисията за финансов надзор. Попитахме няма ли да се обрече пазарът на обезлюдяване и застой, защото страхът от подобни глоби ще парализира играчите. Оттам ни отговориха, че в подзаконовата нормативна база, която се пише в момента, ще бъдат заложени минималните прагове на глобите. Казано на ухо, за прегрешения, които не са с голяма степен на обществена опасност и не са престъпления, ще могат да се налагат точно тези, подходящи за развитието на пазара у нас и на жизненото ни равнище санкции. „Ако глобата по директива е 5 млн. лв., ние ще запишем „от 5 хил. до 5 млн. лв.“, за да избегнем стреса за пазара ни, обещаха експерти от КФН.
С нормативната база трябва да се урегулира и една дупка в промените – липсата на срокове, в които посредниците трябва да отстранят нередностите, след като регулаторът е установил проблем, застрашаващ интересите на инвеститорите. В текстовете е записано, че срокът се определя от КФН, което според Бояджиев е предпоставка за вземане на субективно решение. От комисията обаче уверяват, че сроковетe ще бъдат коректно записани.
Законовите промени дават по-големи правомощия на комисията. КФН вече ще има право да спира търговията с определени финансови инструменти, да назначава квестори, да поиска налагане на запор върху имуществото на посредниците. КФН ще може да свиква общо събрание и/или заседание на управителните и контролните им органи и да задължава посредниците да променят вътрешните си правила.
Новост е и това, че вече Комисията за финансов надзор ще контролира борсовите посредници за „изпиране” на „мръсни” пари, а тази нова дейност била в разрез с правилника за дейността й. В момента чистотата на парите се контролира от ДАНС.
Изискването за минимален капитал от 1.5 млн. лв. обаче не уплаши никого. То и в момента е толкова, каза Бояджиев и уточни, че това е изискването за пълен лиценз. В масовия случай – инвестиционен посредник, който не извършва нито една от инвестиционните услуги и дейности, разписани в нормативния акт, но държи пари или финансови инструменти на клиенти, трябва да разполага с начален капитал не по-малко от 250 000 лева.
Публична тайна е, че част от посредниците взимат тези пари чрез банков заем, който връщат след проверката, коментираха от бранша. КФН отрече да има такава практика.
По новите изисквания посредниците са длъжни да изградят отдел за вътрешен контрол в структурата си.
От всеки посредник се изисква да има застраховка "Професионална отговорност", валидна на цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, или друга съизмерима гаранция, която покрива вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му като инвестиционен посредник. Минималната застрахователна сума на полицата е в размер на левовата равностойност на 1 000 000 евро за всяка застрахователна претенция и левовата равностойност на 1 500 000 евро за всички застрахователни претенции за една година;
Финансовите холдинги и тези със смесена дейност са длъжни според промените да предоставят цялата необходима информация на КФН за установяване на спазването на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му и европейските регулации, както и за разследване на нарушения на тези изисквания.
„Публичната“ земя може и да е чужда
Публичните дружества, които се търгуват на Българската фондова борса, вече ще имат право да притежават земеделска земя у нас.Това стана след скандал в парламента между ДПС и управляващото мнозинство. Чуха се съмнения за лобизъм, обвинения за неправомерно, недопустимо вкарване на текста в законопроекта между първо и второ четене до предложения спорната поправка да се прецизира, а след това да се гласува от НС.
Според ДПС се отваря възможност офшорки да продължат да купуват земеделски земи у нас.
Според реформаторите и патриотите се преодолява ситуацията на несигурност на капиталовите пазари. Тази промяна била добър политически знак към инвеститорите.
Парламентът записа също при възникване на извънредна ситуация, определена в Закона за пазарите на финансови инструменти, КФН да предоставя информация, представляваща професионална тайна, на органите на Република България и на другите държави членки, отговарящи за законодателството в областта на надзора върху кредитните и финансовите институции, инвестиционните посредници и застрахователите, когато това е необходимо за изпълнение на техните функции. Депутатите задължиха КФН да оповестява на интернет страницата си всяко влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание за нарушаване на разпоредбите на този закон.
