Схемата "парите следват студента", наложена през последните две десетилетия във висшето ни образование, без никакво съмнение претърпя абсолютен крах. Студентите в държавните и частните вузове се увеличиха почти трикратно – до 240 000 души. Ректорите опъваха червено килимче на всеки кандидат "от кол и въже" – само и само да прилапат заветната субсидия. Нароиха се университети ментета, които завлякоха много младежи с таксите за обучение или ги възнаградиха с непризнавани в белия свят дипломи. Образователните институции се надпреварваха да откриват нови факултети, "модерни" специалности, които никой работодател не търси, професори и доценти обикаляха като цветарки от университет на университет, за да запълват дупките откъм преподавателски капацитет. В резултат на сбърканата образователна реформа висшите ни училища изпаднаха от всякакви световни класации за качество, а перспективните младежи се ориентираха да следват в чужбина, защото у нас просто няма какво да научат, нито къде да го прилагат. В същото време чуждестранни студенти така и не идват, с изключение на наплива в конвертируемите медицински факултети, и така държавата не може да изкара бленуваните пари от тях.
И след като управляващите дълги години като щрауси бяха със заровени глави в образователните проблеми, като че ли се задава краят на образователната масовизация и профанизация. Просветното ведомство подготвя промени в Закона за висшето образование, с които големите пари ще тръгнат след умните студенти и след пазарните специалности за сметка на отчитащите дейност. Според сегашните нормативи държавата определя бюджета за издръжка на един университет основно според броя на приетите студенти и докторанти по професионални направления, плюс малка добавка (12.8%) на базата на комплексна оценка за качеството на обучението и търсенето на специалностите на пазара на труда. Министерството на проф. Тодор Танев обаче смята да промени правилата на играта. Постепенно
с по 10% годишно ще се увеличава субсидията
за отличниците, които имат най-високи оценки от акредитацията и от научната дейност, а студентите им след дипломирането си лесно намират високоплатена работа.
Заместник ресорният министър проф. Николай Денков обосновава промяната така: всяко висше училище ще продължи да обучава в специалностите, в които го прави най-добре, вместо изкуствено да разкрива нови дисциплини само за да увеличи броя на приетите студенти. Със сигурност предстои "есенно" преброяване на университетите и някои от по-малките ще бъдат сериозно застрашени да изчезнат от образователната карта, ако бързо не намерят начин да се конкурират по специалности със Софийския университет "Св. Климент Охридски" или пък с Университета за национално и световно стопанство. В тази насока предстои дебат много или малко са 51 акредитирани частни и държавни вузове за малка България. Критиците посочват, че стандартното съотношение за Европа от един университет на един милион души у нас е надхвърлено в пъти. Други се опасяват, че покрай сухото ще изгори и мокрото, а "рязането" на висши училища може да доведе до спирането на достъпа до някои актуални, но все още недооценени у нас професии. Министерството на образованието ще търси баланс, но трудно се жонглира с разнопосочни интереси. Специалностите, които "не обучават добре студентите си", ще загубят субсидията за сметка на отличниците в университетската класация.
Така електронната рейтингова система на практика ще стане висш съдник, колко струват българските университети. Ако се обърнем назад към класацията за 2014-а, виждаме, че Алма Матер вероятно ще спечели най-много от новия модел на финансиране.
Софийският университет здраво се е окопал на върха
на образователната пирамида и е лидер в 21 от общо 22 миникласации по професионални направления, в които обучава студенти. Те са предимно в хуманитарните, приложните и социалните науки. Няма за какво да се притеснява и столичният медицински университет, който е безапелационен водач в направленията медицина, дентална медицина, фармация, здравни грижи и обществено здраве. При завършилите "Военно дело" в армейските академии безработицата също клони към нула – "фуражките" работят по специалността си и се разписват срещу 1000 лева. Техническият университет в София е водещ в енергетиката, комуникациите и комуникационната техника, инженерството, транспорта, корабоплаването и авиацията, а Химикотехнологичният и металургичен университет е най-добър в химичните технологии, материали и материалознание, електротехника, електроника и автоматика. Едва ли ще бъде съкратено дори едно компютърно и математическо направление, тъй като бизнесът от години се оплаква, че не може да намери такива кадри, а стартовите заплати в бранша тръгват от 1200 лева. Сериозни проблеми обаче ще имат университетите, които залагат на претъпканите със студенти направления икономика, администрация и управление, право, педагогика и туризъм. За последните пет години такива специалности са завършили почти половината от дипломиралите се около 268 000 студенти и там сечта ще е голяма, тъй като пазарната им реализация е плачевна.
Готви се промяна и във финансирането на научните изследвания, като тези, които са ги загърбили, ще бъдат лишени от средства. Занапред вузовете ще получават "научни" пари само за реални и приложими в практиката резултати. Според данните на рейтинговата система едва 12-13 от висшите ни училища имат функциониращи изследователски центрове и постигат високо ниво на научната си продукция.
Най-напреднали с научните изследвания
по направления са физическите и химическите науки, както и медицината. В същото време в страната ни има 15 висши училища с индекс на цитиране нула, които въобще не присъстват в регистрите на международните научни организации Scopus и Web of Knowledge. Това значи, че за последните пет години те не са публикували нито една статия, която следва да бъде спомената, и ако продължават в същия дух, ще пият по една студена вода. Приоритетни направления пък ще станат инженерните, техническите и педагогическите специалности, които произвеждат висококвалифицирани специалисти, но нямат достатъчно кандидат-студенти заради тежкото следване. Там престрашилите се да ги учат ще бъдат стимулирани със стипендии. Към списъка може да се присъединят аграрните и природните науки, но само ако разработват нови технологии.
Жална им майка на пътуващите професори. Законопроектът за висшето образование предвижда занапред в институционалната акредитация на висшите училища да може да участва само един член на академичния състав, работещ на основен трудов договор. Към момента преподавателите имат право да участват в акредитацията на два вуза и си докарват добри допълнителни доходи от това, дори без да им се налага да четат лекции на второто място.
При всички положения държавата се опитва да направи първите стъпки в сближаването на образование и бизнес. Доказателство за това е и че 100 хил. студенти ще изкарат стажове в предприятия с пари по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Дано след поредните образователни реформи системата най-накрая започне да произвежда качествени и високо оценени и платени кадри за спящата ни икономика.
