Словото бе у финансовите богове

Уорън Бъфет

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

 

Смятаният за бог на капиталовите пазари Уорън Бъфет заяви в началото на седмицата, че вече се вижда краят на ниските лихви и че цените, по които се търгуват дългосрочните книжа, са прекалено високи. Така Бъфет даде старта на масовите разпродажби на книжата.

Два дни по-късно Джанет Йелън, финансовата богиня, ръководеща паричната политика на централната банка на най-мощната световна икономическа сила, потвърди думите на Бъфет. Духът вече беше пуснат от бутилката и нямаше земна сила да го върне обратно.

Словото на Йелън се разпространи по света със скоростта на светлината. Това беше основната причина да настъпи краят на спекулативните покупки на държавни ценни книжа. Цените им драстично се понижиха, а в резултат на обратната взаимовръзка цена/доходност първата се срина чувствително. С цели 3 австралийски долара поевтиняха десетгодишните облигации, издадени от родината на кенгуруто. Стойността на книжата, емитирани от правителството на Страната на изгряващото слънце, пък загубиха една йена от стойността си. Германските бундове олекнаха с 3 евро, а щатските трежърита с 1.15 долара. 

Драстично понижаване на цената отбелязаха чешките, полските, латвийските и литовските, както и румънските книжа. Българските книжа също попаднаха в огнените езици на бушуващото недоверие към държавните облигационни емисии.

От началото на изминалата седмица най-дългосрочната БГ емисия с падеж 2035 г. драматично загуби 4.6 евро от стойността си, достигайки 93.9 евро за 100 номинал и падайки под емисионната си стойност от 97.98 евро. Възвръщаемостта, която тя носи, вече е 3.56% на годишна база и е по-висока от 3.26%, при каквото ниво тя бе пласирана. С близо 3 евро отстъпи цената и на другата ни еврооблигационна емисия с падеж март 2027 година. Тя достигна 97.04 евро за 100 номинал – стойност, по-ниска от емисионната 98.92. Носената от нея доходност в момента е немислимо висока до неотдавна – 2.92% на годишна база.

Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж септември 2024 отстъпи с 2.1 евро и достигна 103.25 евро, на каквато цена се търгуваше в началото на годината. Доходността по нея е 2.55 % на годишна база. Цената и на облигациите ни с падеж март 2022 г. се понижи до под емисионната си стойност. В момента те се търгуват при 98.54 евро, а бяха пуснати в обращение в края на март 2015 г. на цена 98.85 евро. Доходността по тях сега е 2.23% и е по-висока от емисионната 2.18% на годишна база.

Дори позитивните новини, че изпълнението на бюджета на страната ни върви уверено към преизпълнение и че ще бъде допълнително подкрепен от очакванията за ръст на икономиката ни през настоящата година, не успяха да обърнат настроенията на продавачите. Инвеститорите панически се освобождаваха от по-дългосрочните дългови инструменти.

Както обикновено, еуфорията от външните парични и капиталови пазари не беше привнесена с пълна сила на вътрешния вторичен междубанков пазар на ДЦК. Цените на книжата ни, търгувани най-вече на местен междубанков пазар, реагираха много слабо на външната драстично променена обстановка. Котировките, подчертавам котировките, а не реално търгуваните цени са индикация за плахите движения на вътрешните емисии. Нека да припомня, че специално в десетгодишния времеви хоризонт Министерството на финансите успя да издаде от началото на годината две облигации, всяка от която за по 50 млн. лв. номинална стойност. Така на практика те остават трайно неликвидни. Възприетата практика беше една емисия да се преотваря в рамките на една календарна година и да се допълва, т.е. нейният обем растеше, а с това и ликвидността й.  Индикативната доходност на екран на облигациите с падеж след десет години е 2.3% на годишна база, на седемгодишните – 1.65%, на петгодишните – 1.2% на годишна база, и 1% – на тригодишните.

Българската народна банка ще проведе на 18 май аукцион за реализация на петгодишни облигационни държавни книжа. Обемът на предлаганото количество ще бъде обявен допълнително.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли идеята на властта да се гласува само с машини?

Подкаст