Общинският съвет на Якоруда и кметът Нуредин Кафелов забъркаха безпрецедентен скандал, който отекна в цялата страна. За първи път се наложи да се търси отговор чии "подчинени" са съдебните заседатели, които общинските съветници пращат в съдилищата с идеята да осъществяват граждански надзор върху правосъдието. И дали ако една местна власт реши, може както ги е изпратила тези съдебни заседатели, така и да си ги отзове – като наказателна мярка срещу съда, защото решението по едно обикновено съдебно дело не й харесва.
Цялата история тръгва от един съдебен спор за собствеността върху плувен басейн в Якоруда и кафене до него, отдадени през 1995 г. под наем на фирмата на един бивш общински съветник от ДПС – Мехмед Молласали, който е известен и с българските си имена Димитър Макьов – Мечо. За спортната база се водят вече трета година епични съдебни битки в Разложкия съд, към който е "зачислена" и община Якоруда. Спорът започва през май 2012 г., когато кметът Кафелов издава заповед за изземване на записания като публична общинска собственост имот от съпартиеца си. Защо и как се е стигнало до този разрив съвсем нетипичен за политически единомишленици у нас не е ясно.
Молласали тръгва да оспорва изземването на имота и подава установителен иск, с който твърди, че е придобил басейна, съоръженията към него и кафенето към спортния обект по давност, защото са построени с негови средства и ги владее от 18 години, без никой да му е пречил за това.
От общината пък признават, че договорът за наем на спортния обект включва клауза, че "наемателят има право да прави подобрения в обекта и ползва същия по предназначение", както "и да изгради нови съоръжения като нов плувен басейн и други, които ще бъдат собственост на наемателя и при прекратяване на договора ще бъдат заплатени от наемодателя". Не могат да отрекат и факта, че въпреки това, че през 1995 г. басейн в имота наистина е имало, той е бил почти двойно по-малък и от него вече нищо не е останало – изграденият от Молласали басейн, за който впрочем пак от общината са му издали разрешение за строеж, е изцяло нов и по-голям. Само че управата е категорична, че разрешението за строеж съвсем не е едно и също с учредяване право на строеж, за което законът поставя изискване за изрична форма: с нотариален акт. А такъв няма. Няма и изрично решение на общинския съвет за учредяването му.
Делото приключва на 26 март 2015 година. Но решението не е в полза на общината – съдия Димитър Думбалов от Разложкия районен съд се произнася, че признава за собственик на басейна и кафенето именно фирмата на бизнесмена. Точно от това решение избликва чутовният гняв на кмета Кафелов, който в нарочно обръщение до медиите хвърля обвинението, че и в Разложкия съд има "гнили ябълки", а общинският съвет пък се събира и решава да "отзове" петимата общински съветници, които няколко седмици по-рано бил изпратил да заседават в Разложкия районен съд. Впрочем общинските съветници в един момент очевидно са загрели, че няма законов начин да направят това. Ето защо е бил потърсен и намерен друг изход: петимата кандидат-заседатели просто подписват заявления, че не желаят да бъдат одобрени и да полагат клетва като такива – така просто се отказват сами да станат заседатели. Как са били "мотивирани" за това можем само да гадаем.
Доколко е правилно решението на съдия Думбалов ще се преценява тепърва – затова съществуват по-горните съдебни инстанции. Не е тайна, че решението му е твърде спорно, но пък начинът, по който кметът и общинският съвет изразяват възмущението си, изглежда по-скоро нелеп.
За напрежението в Якоруда бързо се разчу. Първо Разложкият районен съд прати гневно писмо до окръжния съд в Благоевград и ВСС, в което остро протестира срещу натиска на изпълнителната власт върху работата на съдебната система. После пък ВСС заяви в специално становище, гласувано миналата седмица, че категорично подкрепя съдиите и се противопостави на обвиненията на кмета. Засега обаче промяна в позициите няма. От Якоруда все така няма предложени съдебни заседатели, а следващата седмица общото събрание на съдиите в Благоевград ще трябва да одобрява списъка с кандидатите. Защото мандатът на старите заседатели изтича на 21 май.
Факт е, че ситуацията наистина е безпрецедентна. А действията на кмета Кафелов се определят абсолютно еднозначно във всички органи на съдебната власт: опит за натиск и намеса на изпълнителната власт в правораздавателната дейност на съда, което е абсурдно. Както са недопустими впрочем и квалификациите към магистратите в Районен съд – Разлог, друг въпрос е дали кметът направи нещо по-различно от това, което направи и френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Само че друго си е за "гнили ябълки" да говори посланик, нали така?…
Катя Бельова, председател на Окръжен съд – Благоевград:
Отзоваването е недопустимо
Отзоваването на петимата заседатели от Якоруда няма да се отрази кой-знае колко върху работата на съда в Разлог, категорична бе председателят на Окръжния съд в Благоевград Катя Бельова.
По-страшно щеше да бъде, ако заседателите вече се бяха заклели и бяха тръгнали да влизат в съдебни заседания. Тогава щеше да се наложи наказателни дела, които са стигнали почти до приключване, да започват съвсем отначало – за да се спази условието делото да бъде разглеждано и решавано от един и същи съдебен състав. По-важното обаче е, че подобно отзоваване е напълно недопустимо – както според закона, така и според елементарната човешка логика, казва съдия Бельова. "Означава ли това, че всеки кмет, който не одобри дадено решение, може да отзовава заседатели? Ами че така влизаме в един омагьосан кръг: какво трябва да мисли сега нашият Окръжен съд, който трябва да разгледа това дело като втора инстанция: ако потвърдим решението и ни е ще сме "гнили ябълки", а ако го отхвърлим – ще дадем повод на всички останали кметове да си кажат: Ето, виждате ли, значи може така. Това е недопустимо. Ако не си съгласен с едно решение -. има си начин: оспорвай, има си инстанционен контрол. Има възможност да се сезира ВСС, да се сезира Инспекторатът. Но не е това начинът, не може така", смята председателката на Окръжния съд в Благоевград.
Съдебните заседатели са представители на обществеността, които заседават наравно със съдиите в точно определени от закона случаи – по дела срещу непълнолетни, за някои тежки умишлени престъпления и други. Техният статут, права и задължения се уреждат в Закона за съдебната власт и в специална наредба. Съдебен заседател може да бъде всеки дееспособен български гражданин над 21 години, който се ползва с добро име в обществото и не е осъждан. Кандидатите за съдебни заседатели се предлагат от общинските съвети на градовете, включени в съответния съдебен район. И по правило се предлагат от политическите сили, представени в общинските съвети: публична тайна е, че се "уреждат" роднини и приятели, защото за труда на заседателите се плаща, а това – особено в малките населени места, съвсем не е без значение.
Общинските съвети са длъжни да предложат списък с кандидати, който се одобрява на общо събрание на съдиите в съответните окръжен или апелативен съд. Никъде в закона обаче не съществува механизъм, по който веднъж предложени от общинския съвет съдебните заседатели впоследствие да могат да бъдат отзовани.
И ВСС скочи срещу кмета
Отзоваването на съдебни заседатели е незаконосъобразен акт, категоричен беше Висшият съдебен съвет, който излезе със специално становище по случая "Якоруда". Според ВСС това е "безпрецедентен опит за възпрепятстване работата на наказателното отделение на Районен съд – Разлог. На практика кметът и Общинският съвет оказват открит натиск върху правораздаването в целия съдебен окръг и последващите решения на висшестоящата съдебна инстанция при евентуално обжалване решението на първоинстанционния съд", смятат членовете на ВСС.
