Директорът на Дирекция "Връзки с обществеността" на Министерство на здравеопазването Ивалина Павлова е назначена в нарушение на нормативната уредба. Назначението на Ивалина Павлова е станало без конкурс, стана ясно днес. Тя е заела поста, независимо от факта, че не отговаря на изискванията по Класификатора на длъжностите в администрацията, според които за заеманата директорска позиция са нужни минимум 7-годишен професионален опит и V старши ранг. Единственото условие за заеманата длъжност, което Павлова покрива е това, че притежава образователни степени "бакалавър" и "магистър" по история и по здравен мениджмънт, но почти не е практикувала по магистърската си специалност, казаха служители от ведомството, което Петър Москов управлява..
Ключово за назначението на директора на Пресцентъра на Министерство на здравеопазването се оказала обаче политическата кариера на Ивалина Павлова, която през 2012 г. е сред учредителите на Движение България на гражданите, а през 2013 г., е кандидат за депутат от партията на днешния вицепремиер по европейските въпроси Меглена Кунева.
Назначението на Павлова е станало още през март 2015 г., броени дни преди съпредседателите на Парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев и Найден Зеленогорски да обявят намеренията за поправки на Закона за държавния служител, с които политическите назначения и уреждането на "калинки" на държавна работа трябваше да останат в историята. Реформаторите обещаха да въведат и задължителен конкурс за постъпване в държавната администрация.
Служители на МЗ поясниха, че назначението на директора на Пресцентъра, не е единственото в системата на държавната администрация от началото на мандата на министър Москов и екипа му, при което е допуснато нарушение на нормативната уредба.
Политическата чистка в държавната администрация и последвалите безпринципните назначения по високите етажи на властта на партийни кадри и на доскорошни протестиращи, извършени основно от министри от Реформаторския блок, стана повод за търкания в Четворната коалиция и доведе дори до твърденията за "преяждане с власт" от страна на реформаторите.
