Пенсионните реформи ще запълват бюджетна дупка от 1.5 млрд. лв. Колко и откъде ще икономисват с отделните мерки – вт.
Ще изчезнат ли от здравната карта психиатриите, венерическите и онкологичните центрове, какво е сегашното им състояние? – ср.
Накъде ще тръгне Лекарския съюз с новия си председател д-р Венцислав Грозев -ср.
Заради методиката на НЗОК за финансиране на лечебните заведения, още през месеците август и септември може да има закъсали болници. Това каза в интервю за БНТ председателят на УС на БЛС д-р Венцислав Грозев. Той отбеляза, че при недостатъчност на парите и недофинансиране на клиничните пътеки болниците няма да имат капацитета да се справят със средствата, които ще получат. Според него 15-те млн. лв., които вчера НЗОК отпусна на 146 лечебни заведения, са недостатъчни. Ето защо от БЛС смятат да поискат още средства за здравеопазване, стана ясно от думите му.
Д-р Грозев също така отбеляза, че не е редно да се прави разграничение между това кои болници какви допълнителни пари да получат. Той напомни, че университетските болници получават 2% увеличение на бюджетите си, а всички останали, които извършват спешност – 1%. „Горе-долу нещата са приемливи с 2-та процента, макар че в никакъв случай не са 100, защото това може да бъде глътка въздух. Но с останалите какво става? В общините не живеят ли хора, нямат ли нужда от здравеопазване”, попита председателят на лекарския съюз.
Д-р Грозев също така каза, че по разчети на БЛС стартовите заплати на младите лекари спокойно могат да бъдат около 1500 лв. Той припомни, че в момента държавата внася само половината от здравните осигуровки, които дължи. По думите му, ако тя започне да дава 100%, ще има пари, за да бъдат увеличени заплатите на лекарите. Д-р Грозев освен това отчете, че сериозен проблем в момента е липсата на специализирани кадри. Според него заради недостига много от медиците са принудени да работят допълнително. „Работи се извънредно и специалистите са поставени в такава ситуация. Самият аз идвам от хирургична клиника, в която никога не съм си ходил след нощно дежурство. И продължавам през деня да оперирам”, каза той.
Запитан за това какво смята за идеята на МЗ да се сливат болници и диспансери д-р Грозев напомни, че преди дни, по време на Събора на БЛС, съсловието е излязло със становище. „Ние не сме напълно съгласни със сливането”, каза той, като добави, че хората се притесняват за своята работа. Д-р Грозев обаче добави, че БЛС подкрепя до известна степен сливането на администрации, при което се освобождават средства за лечение и повишаване на доходите на медиците. По думите му, сливането на администрациите на болниците, които се намират в карето на бившата Медицинска академия, има своя резон.
Д-р Грозев също така коментира, че министър Москов трябва да получи кредит на доверие от още поне три месеца, за да се види какъв е ефектът от нещата, които прави.
Добромир Радушев
03.05.2015
И през този сезон курортите край Варна изпитват глад за подготвени готвачи и спасители. От туристическия бранш са обявили общо 2900 работни места за всякакви длъжности, но и тази година увеличение на заплащането не се очаква, коментира шефът на Регионалната дирекция на Агенцията по заетостта в морската столица, Пламен Начков. Заради това, въпреки по-ранната кампания по назначаване на служители и обявените разкрити свободни места, засега се наблюдава слаб интерес към предложените позиции и заплащане. И това лято хотелиерите ще бъдат принудени да си „крадат” кадрите помежду си, защото подготвените специалисти са все по-малко, коментират в бранша.
От 700-800 лева тръгват заплатите на помощник-готвачите
в ресторантите по Северното Черноморие, а шеф-майсторските възнаграждения стартират от 1500 лева нагоре. Някои от хотелиерите дори плащат заплати на майстор-готвачите си целогодишно, за да могат да ги запазят за активния сезон”, коментира още Начков.
В курортите край Варна през лятото са заети средно между 5000 и 6000 души.
Поне половината от тях се наемат чрез обявяване на позициите в Бюрата по труда. Статистиката по отношението на заплащането обаче показва, че средното възнаграждение на заетите в туризма по морето е едва 450 лева. Единствено през пиковите месеци е възможно да нарасне допълнително с около 100 лева, посочват от бранша.
Потвърждават го и от Бюрото по труда, според което стартовите възнаграждения на персонала ще
се движат около минималните осигурителни прагове
Оттам се надяват незаетите работни места в туризма да бъдат запълнени от придобилите квалификация безработни, които се обучават по различни програми. През април приключиха обученията на първите групи, включени в проекти от Националния план за действие по заетостта за 2015 година и реализирани съвместно със социалните партньори на Агенция по заетостта. За придобиване на професионална квалификация в туризма се обучаваха 550 души от областта.
Това обяви след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество неговият председател – вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. „Базата на съгласието, което постигнахме с тристранните партньори по предложените промени в изменението на Кодекса за социално осигуряване в хода на няколко месеца сериозни преговори, ни дава възможност да влезем в Народното събрание с добре обсъден законопроект. Имаме теми на съгласие и със синдикатите и с работодателите, които са в няколко основни направления. Получихме подкрепата им за това, че е необходимо да има промяна на настоящата система. Подкрепят ни и за това, че представяме един цялостен пакет от мерки, а не отделни фрагментарни положения. Подкрепят ни и в това, че с тези промени не приключваме работата по промяна в пенсионния модел, защото ни предстои изработването на предложения за промяна в системата на инвалидните пенсии, промяна в закона, който урежда работата на пенсионните фондове, както и по изработване на обективните критерии за определяне на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход“, това резюмира след края на заседанието министърът. Той подчерта още, че все още има остри възражения и от двете страни – и от синдикати, и от работодатели, по конкретни мерки от пакета. От страна на синдикатите, това е повишаването на възрастта, особено за категорийните работници, а от страна на работодателските организации – повишаването на размера на осигурителните вноски.
Участие по време на заседанието взе и министър-председателят Бойко Борисов. Той подчерта, че оценява високо действията на министър Калфин в посока търсене на максимално широк консенсус между социалните партньори. "Подкрепям предложенията на министър Калфин, който намери възможно най-мекия план за пенсионна реформа с минимални сътресения. Надявам се на разбиране и отстъпчивост от всички вас, така, както го направихме и ние. При тази тежка демографска криза, алтернатива няма", категоричен беше министър-председателят.
„Около 1.8 милиарда се допълва бюджетът на НОИ от държавата, за да се изплащат пенсиите в момента. С този пакет, който предлагаме, до десетина години, сумата ще бъде намалена на около 300 милиона. Ако не направим промени сега, държавата ще продължава да плаща по 1.8 милиарда на година, само за да запазим настоящото равнище на пенсиите. И тук в никакъв случай няма да има място за каквото и да е било увеличение. Това е нетният ефект от промяната, която предлагаме“, конкретизира още той.
В рамките на днешния тристранен съвет бяха обсъдени и промените, които министър Калфин предлага за трудовото законодателство. Трите мерки – еднодневните трудови договори, гъвкавото работно време и въвеждането на еднакъв платен отпуск за отглеждането на всяко поредно дете, също предизвикаха широка дискусия между социалните партньори. „Работата на еднодневните трудови договори се зачита за осигурителен стаж. За да се констатира трудова злополука, трябва да има записано работно време“, конкретизира министър Калфин, във връзка с изразените опасения на част от работодателите, свързани с това, че еднодневните трудови договори биха могли да създадат възможност за осигурителни измами. Той потвърди ангажимента си за промяна в трудовото законодателство, с която ще се елиминира възможността за подмяна на редовните трудови договори с еднодневни. „В сектора на селскостопанското стопанство съществуват малко възможности за подкрепа на работодателите. Въвеждането на дневни договори за сезонните работници в него допринася за създаване на икономика там, където такава липсва, категоричен беше още той, като поясни, че в началото на 2016 г. предстои да бъде отчетен ефектът от тази мярка.
