Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Цените на държавните ценни книжа падат и това е само началото. Очакванията са това да се превърне в трайна тенденция.
В резултат доходността на книжата, която е в обратнопропорционална връзка с цената, се повишава. Този факт въобще не се нрави на ЕЦБ, защото по-високата доходност на книжата ще съблазни дилърите да похарчат част от парите, които получават от централната банка по обявената програма за финансово стимулиране да купят ДЦК, вместо да ги насочат към реалната икономика (програмата е в размер на общо 1.14 трлн. евро и ще действа до есента на 2016 г.). Марио Драги иска да има ниски лихви и слабо евро още дълго време.
Пазарът е най-точният и ясен барометър за икономическата действителност. През изминалата седмица спредовете между доходността на 3- и 10-годишните книжа продължиха да се разширяват главно поради масовите разпродажби на по-дългосрочните 10-годишни книжа, достигайки нови максимални стойности за годината. Щатските загубиха 1 долар от стойността си, а германските и френските по 1.5 евро. Италианските и испанските се търгуват с 2 евро по-евтино отпреди седмица, повишавайки доходността им до 1.85 процента. При по-висока възвръщаемост – от 2.42 и 2.92%, вече се търгуват румънските и турските книжа. Тези на Литва и Полша носят по 1.2% годишна възвръщаемост и е по-висока с 10 базисни точки отпреди седмица.
От началото на седмицата най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2035 г. загуби още 1 евро от стойността си, а емисиите с падежи 2027 и 2024 – по 0.5 евро. В момента доходността, която те носят, е по-висока от предишната седмица и е съответно 3.56% за падеж 2035 г., 2.89% за падеж 2027 г. и 2.55% за тази с падеж през 2024 година. Точно 2.15% е доходността на емисията с падеж 2022 година.
Винаги са ми правили впечатление близките стойности на доходността на българската емисия с падеж септември 2024 г., търгувана на международните пазари, и на нейната посестрима от Румъния. Нашата носи 2.55%, а на северната ни съседка е 2.42%, т.е. само с 13 базисни точки по-малко. В същото време нивата на CDS (Credit Default Swap) за същия времеви хоризонт отчитат разлика от 50 базисни точки. За родината ни финансовите участници са оценили риска от фалит на 215 базисни точки, т.е. 2.15 процента. Единственото обяснение на този пореден наш феномен е огромното желание на инвеститорите, най-вече родните, да се сдобият с книжа от тези емисии. Нека да припомня, че близо 7 млрд. лв. „залежават“ по сметки на търговските на банки при БНБ. Толкова е размерът на поддържаните от тях свръхрезерви. При изискуеми 5 млрд. лв. те държат 12 млрд., защото просто няма в какво да инвестират тези пари.
Българската народна банка ще проведе на 18 май аукцион за реализация на петгодишни облигационни държавни книжа. Обемът на предлаганото количество е предвидено да бъде 50 млн. лева. Разумната според мен доходност, на която би трябвало да се придобият, е 1.75%, но предвид острия дефицит на каквито и да е алтернативи за споменатите вече гладни за инвестиция 7 млрд. лв., няма да се учудя и на достигнати 1.25% годишна доходност.
