С идването на лятото започнаха и по-сериозните разпродажби на книжа от основните и по-ликвидни позиции на БФБ-София. Старото и златно правило „продай през май и се махни (от борсата)“ явно по традиция е движещ мотив за доста инвеститори. Същевременно обаче зад „бягството“ на капитали би могла да се крие и още една, по-съществена и „гореща“ причина, а именно рискът от фалит на южната ни съседка Гърция. Появи се и терминът Grexit (изход на съседната държава от еврозоната). Тъй като според редица мнения, вкл. и на американската инвестиционна банка Morgan Stanley, България е най-застрашена от последиците от подобен безпрецедентен финансов катаклизъм, съвсем е логично част от инвеститорите да заемат изчаквателна позиция и да се освобождават от български дялови книжа.
Едва ли е изненада за някого, че едни от най-потърпевшите акции през седмицата бяха тези на публичните банки. Официален факт е, че банките с гръцки собственици държат близо една четвърт от банковия пазар в България. Практиката показва, че дори и формално да са отделни легални структури, което до известна степен ги имунизира от „заразата“, едно евентуално солидно финансово сътресение на юг от нас би довело най-малкото до ударни промени в акционерната им структура и в управлението им. Но не е малко и ако се стигне само индуцирана паника сред вложителите. Най-засегнати от негативизма бяха книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Акциите на третата по размер на активите банка в България загубиха над 10% от стойността си и отново „се потопиха“ под нивото от 2.60 лв. за дял, при това съпроводени от по-висока от обичайната за позицията ликвидност. И Централна кооперативна банка (ЦКБ) беше подложена на безмилостни разпродажби. При седмичен оборот от над 300 хил. акции книжата на близкия до "Химимпорт" „трезор“ отново се спуснаха до номиналното си ниво от 1 лв. за дял. При обичайната си в последно време ниска ликвидност около 5% от капитализацията си „стопи“ и Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Книжата на кредитната институция се разменяха статично около 4.60 лв. за дял.
От останалите основни позиции най-пострадал се оказа холдинг "Варна". Новият член на най-реномирания български борсов индекс SOFIX загуби близо 10% от стойността си, като на моменти сделки се сключваха и около 16.50 лв. за дял. Солидни загуби на капитализация регистрира и флагманът на БФБ-София – "Химимпорт". Това, разбира се, кореспондира съвсем точно с логиката на събитията, особено като се има предвид, че дружеството е едно от най-ликвидните публични компании в България. Натиск от разпродажби имаше и при "Еврохолд България". След като над 70 хил. акции смениха собственика си в рамките на седмицата, нивата на търговия с книжата на холдинга се спуснаха стабилно под отдавна позабравените 0.80 лв. за дял. В контраст с останалите членове на SOFIX "Индустриален капитал холдинг" отбеляза близо 5% поскъпване на седмична база – до над 3.50 лв. за дял. За съжаление обаче до голяма степен причина за сериозните движения по тази позиция е ниската ликвидност и широкият спред между най-добрите оферти „купува“ и „продава“. Два от „най-сините чипове“ на БФБ-София, а именно к.к. "Албена" и "Софарма", ще гласуват на общите си събрания на акционерите (ОСА) предложенията на управителните си органи да не се разпределя дивидент от печалбата за 2014 година. Ако предложенията се приемат в този им вид, това ще означава, че за първи път от доста години тези дружества ще направят крачка назад в дивидентната си политика. Икономически причини, обосноваващи подобен корпоративен ход, със сигурност не липсват, но, от друга страна, ще е жалко да се дават подобни примери за непредсказуемост, особено като се има предвид, че такива има в изобилие на БФБ-София и в България като цяло.
