Днес се навършват 139 години от потушаване на Априлското въстание и историческото клане в Батак, където са намерили смъртта си хиляди българи. Българската православна църква канонизира баташките мъченици през март 2011 година с взето решение на заседание Светият Синод. Месец по-късно Негово Светейшество Българския патриарх Максим отслужи Света литургия в храм-паметника "Свети Александър Невски", по време на която са канонизирани новите български светци, убити през 1876 година в църквата в Батак. Според решение от 30 май 2011 година на Светия Синод Руската православна църква също ще чества паметта на Баташките и Новоселските мъченици.
Събитията в Батак не са случайност, защото на населеното място е била отредена много важна стратегическа роля в цялостния план на хода на Априлското въстание. В селото е трябвало да се помещават складовете, в които да се събират оръжия и провизии за българите в района. В същото време обаче не била осигурена допълнителна охрана, а се очаквало от жителите на Батак да се защитават сами.
Историческите данни сочат, че след избухването на въстанието в селото българите, водени от Петър Горанов и Стефан Трендафилов, се справили с част от турските власти, но към тях била изпратена 5000-на професионална турска армия, водена от Ахмед ага.
За да си припомним миналото и жертвоготовността на сънародниците ни, нека да обърнем поглед към историята:
Според Захари Стоянов, едно от последните убежища на българите било училището, в което се укриват 200 души. В последствие те са изгорени живи от врага.
Голяма част от останалото живо мирно население нямало друг избор, освен да намери убежище в църквата "Света Неделя". Вероятно очакванията на сънародниците ни са били, че обителта ще възспре врага от жестокости. Последвалите събития обаче, сочат друго развитие на събитията.
Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започват да издълбават дупки в оградата на църковния двор. Последвала стрелба по всички там, като смъртта си намирал всеки, който се опита да избяга. Според историята, най-големите кланета са в нощта между 2 и 3 май. Защитата на църквата продължила общо три дни. През това време много от българите загивали по особено жесток начин – врагът мятал слама с газ, която възпирала навлизането на кислород.
На третия ден малкото останали оцелели в църквата решили да излязат, защото съдбата им щяла да е същата като на загиналите. Тогава започнало безпощадно клане, като само тези, които склонили глава и приели исляма, останали живи. Важно е да се отбележи обаче, че на фона на всички останали те били незначителна част.
Последната ужасяващо събитие в Батак се развива на Дървения мост. По нареждане на Ахмед ага всички живи от селото трябвало да дойдат на моста, за да бъдат преброени. Когато народът се събрал агата разпоредил останалите живи мъже да бъдат избити. Те наброявали около 300 души, а освен тях са избити още жени и деца.
От днешна гледна точка информация можем да намерим в историческите извори, които разказват за начините, по които са се случили зверските убийства.
