ЕЦБ разклати частните пенсионни схеми

пенсии

Свръхщедрата парична политика на Европейската централна банка – с рекордно ниските лихви и безпрецедентната по размера си програма за изкупуване на облигации, провокира рязък спад на доходността на пазарите на държавен дълг. С това започна да подяжда схемите, които много компании предлагат на служителите си в допълнение към държавните им пенсии. Подобно на банките и застрахователите в еврозоната, тези корпоративни пенсионни фондове разчитат на адекватен размер на доходността или на лихвените проценти, които да им помогнат да увеличат инвестициите на клиентите си. А при сегашната конюнктура- наличие на огромна парична ликвидност и близки до нулата лихви, пенсионните фондове трудно задоволяват изискванията на потребителите.

Корпоративните пенсионни схеми са особено популярни и добре развити в Германия, където към края на 2013-а около 17.8 млн. граждани са имали сметки в тях. Това са 60% от работниците, плащащи пенсионни осигуровки (по данни на германското министерство на труда). Заради ниската доходност на държавния дълг компаниите са принудени да бъркат по-дълбоко в собствените си финансови резерви, за да посрещнат пенсионните си ангажименти. С подобни проблеми се сблъскват и британските корпорации, включително и тези, които са включени в елитния борсов индекс FTSE 100.

Проучване на консултантската фирма "Шауърс Уотсън" показва, че пенсионните задължения на фирмите, от чиито акции е съставен основният германски борсов индекс DAX 30, са скочили с 25% и са били 372 млрд. евро през миналата година. А според анализ на друг консултант от пенсионния бранш – JLT, общият дефицит в пенсионните схеми на компаниите от FTSE 100 е набъбнал с 80 млрд. паунда (110 млрд. евро) към 31 декември 2014-а. Горчивата действителност изправя корпорациите пред дилемата и да съхранят собствените си финансови резерви, и в същото време да предлагат атрактивни пенсионни пакети на персонала си, за да запазят висококвалифицираната си работна сила.

Германският авиопревозвач "Луфтханза" например е бил принуден да задели допълнително 2.5 млрд. евро за пенсионни осигуровки през 2014-а, за да постигне доходността от 6-7%, която е обявил, че гарантира на служителите си. Този "товар" е един от факторите, свалили миналогодишната печалба на компанията до едва 55 млн. евро. В момента ръководството на "Луфтханза" преработва системата си за пенсиониране на персонала, което предизвика масови стачки на пилотите и на наземния персонал и равносметката е допълнителни загуби за милиони евро.

Германският енергиен гигант "ЕОН" е добавил 2.2 млрд. евро към фондовете за пенсионните си осигуровки за миналата година, а производителят на коли "Даймлер" е вкарал допълнително 2.9 млрд. евро.

Въпреки предизвикателствата пред корпоративните пенсионни схеми германското правителство разсъждава как да разшири приложението им и в дребните и средните фирми. Още повече, при сегашната средна пенсия в страната от малко под 800 евро на месец и работодателите от частния сектор имат интерес да купуват допълнителни пенсионни покрития. 

Преди да се разпространят на Запад, пенсионните неволи притиснаха държавите от бившия социалистически блок. Малко след като дойде на власт през 2010-а, унгарският премиер Виктор Орбан почти унищожи хибридната пенсионна система в страната си, като сложи край на задължителните вноски в частни фондове и национализира по-голямата част от набраните в тях средства. Тогава правителството сложи ръка на частни пенсионни активи за 9.6 млрд. евро. По-късно подобни промени на пенсионната си система направи и Полша. През тази година пък вторият кабинет на премиера Бойко Борисов се поучи от "челния опит" на унгарците и поляците и вкара част от парите от втория пенсионен стълб в държавната пенсионна "баница", след което прокара през парламента закон, който сложи край на задължителните вноски в частните пенсионни фондове. Ремонтът на българската пенсионна система продължава.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст