Английският монарх Хенри I може да стане вторият „крал от паркинга“, пише BBC History Magazine. В момента английски учени възнамеряват да започнат да търсят саркофага с тялото на Хенри I в „изгубеното“ абатството Рединг. Не е изключено, останките на монарха да се намират под земята на територията на съвременен паркинг, което напомня за историята с намерените по-рано останки на Ричард III, се отбелязва още в статията.
Крал Хенри I е основал абатството Рединг през 1121 г., но то е било силно разрушено през 1539 г.
Участниците в проекта The Hidden Abbey Project се опитват да установят истинските размери на този религиозен комплекс. Инициатор на проекта е станала Филипа Ленгли, която възглавяваше операцията по намирането на останките на Ричард III в Лестър.
През 2016 г. екипът от експерти планира да проведе георадарно изследване на териториите, върху които някога е било разположено абатството, след което ще последват и „пробни разкопки“.
„Една от главните ни цели е установяването на точното местоположение на абатската църква, нейните размери и структури, отбелязала Ленгли. Знаем, че Хенри І е бил погребан до главния престол на църквата, посочила тя и добавила, че членовете на кралското семейство са били погребани около него".
Днес експертите предполагат, че погребението вероятно е било извършено на терена под съвременното училище, но ако се окаже, че абатството е заемало значително по-голяма територия отколкото се смята досега, то погребението е могло да бъде извършено и на терена под сегашната детска площадка или под намиращия се редом паркинг. „Този вариант се смята за по-малко вероятен, но ако гробът на монарха се намира под автопаркинга, това ще бъде твърде интересно“, заключила Ленгли.
Историческа справка (По Уикипедия):
Хенри I ( на английски : Henry I of England ; френски : Henri I-er d'Angleterree) е най-малкият син на Уилям I Завоевателя, крал на Англия (1100—1135) и херцог на Нормандия (1106—1135). Според легендите Хенри се отличавал със своята ерудираност, за което получил прозвището Болерк (фр. Beauclerc — Учения). Известен е с административните и финансовите си реформи, които определят характера на по-нататъшното управление на Англия. При неговото царуване почти напълно се стопяват разликите между англосаксонското и норманското население, което става предпоставка за създаването в бъдеще на английската нация.
Като най-малък син на краля той получава в наследство от баща си само 5 000 фунта злато за разлика от братята си, които се сдобиват с обширни области – Робърт II получава Нормандия, а Уилям II – Англия. Получената сума все пак го превръща в един от най-богатите по онова време аристократи в Англия и му позволява да си купи значителни имения, което го превръща във фактор в борбата между братята му за обединение на някогашното огромно кралство на Уилям Завоевателя. Когато Робърт заминава на Първия кръстоносен поход, Хенри се превръща на практика в единствения наследник на Уилям. При едно щастливо стечение на обстоятелствата, на 2 август 1100 г., по време на лов, Уилям е убит от заблудена стрела (възможно е да е ставало въпрос и за умишлено убийство) и Хенри, който взел участие в същия лов, побързва да се възползва от създалата се ситуация – слага ръка на кралската хазна в Уинчестър и три дни по-късно е коронясан.
В грамотата си по повод коронацията той заклеймява деспотичната политика на Уилям и обещава добро правителство, целейки да успокои бароните. Само два месеца след това, на 11 ноември 1100 г., Хенри заздравява положението си на трона като сключва брак с Едит (Матилда), дъщеря на Малкълм III Шотландски и племенница на Едгар Етелинг, с което осигурява сродяването си със старата англосаксонска династия Уесекс. Бракът не се харесал на мнозинството френски барони и за да я приемат, Едит си сменя името с френското Матилда.
Междувременно завърналият се от кръстоносния поход Робърт се опитва, в продължение на няколко години, да си върне полагащата му се по старшинство корона. Решаваща се оказва битката при Теншбре в Нормандия на 28 септември 1106 г., когато Хенри го пленява и хвърля в тъмницата на замъка Кардиф, където Робърт остава цели 28 г., до смъртта си през февруари 1134 г.
Хенри влиза в конфликт и с църквата. Кралят продава назначенията в духовенството и се противопоставя на Грегорианските реформи. Отправя молба към Анселм Кентърбърийски, изгонен от Англия при управлението на Уилям II, да се върне обратно в страната и го назначава за Архиепископ на Кентърбъри, целейки да спечели доверието на бароните, но Анселм отказва да му отдаде почит, заявявайки че светската власт не може да се бърка в църковните дела. Конфликтът продължава и папа Паскал II заплашва Хенри с отлъчване от църквата. В крайна сметка Хенри постига компромис с Рим, с който се анулира правото му да назначава духовници, но е уговорено те да му отдават кралски почести.
През 1106 г. конфликтът с църквата и завладяването на Нормандия са били разрешени и Хенри се заема с укрепване на кралската власт. Той комбинира щедростта с насилието и дава административни постове на доверени и талантливи мъже, с което успява да си създаде вярна бюрокрация. Хенри прекарва половин година в Нормандия, оставяйки управлението на Англия на най-довереното си лице – граф Робърт Солзбъри, който създава ефективен отдел за събиране на приходите в кралската хазна. Освен това Хенри предоставя на местните кралски чиновници правото да преценяват местните финансови спорове и да обуздават шерифите.
Последните години от царуването на Хенри са белязани от постоянни войни със съседите, най-вече с Франция, и с трудностите в осигуряване на неговото наследство.
